Търсене

Афсол въздъхна и реши да иде до таверната да поръча алкохол за замъка си. Надяваше се Елвира да може да издържи още.

Афсол си пое дъх. "Божества, дарете ме с търпение...", помисли си той. - Стига с тая Аша. За теб говорех. Само и единствено за теб, вироглаво същество такова. Не го интересуваше, че после ще го зашлеви. Той скъси дистанц…

- За бога, жено, стига вече. - изрече Афсол. - Котката е за теб. Дано ти напомня за мен, когато си край нея и за онова, което не съм готов да изгубя.

- Права си, звучат като лъжи. Както и да се оправдая няма да е правилно. - въздъхна Афсол. - Вярвам, че нещата ще се оправят, само не знам кога. Затова те моля да си търпелива. Той забеляза, че един мъж продава домашни л…

- С нищо, разбира се. - засмя се Афсол. - Аша не ме интересува. Просто е пречка към щастливо бъдеще, която някога ще бъде премахната. Трябва да се запасим с търпение.

- Жено, за бога, истината ти казах. - отвърна принцът. - И именно защото те обичам, не исках нищо лошо да се случи с теб, затова се съгласих на този нелеп брак. И именно защото те обичам, трябваше да те изгоня от замъка …

Афсол разтърка чело с ръка. Пак се започваше. - Наистина не разбирам защо всеки път като ме видиш и веднага започваш с Аша. - уморено отвърна той. - Няма ли поне веднъж да ме попиташ дали ми липсваш?

Афсол бе решил да излезе. Станалото между него и Елвира във вилата ѝ не му излизаше от главата. Искаше отново да е в компанията ѝ и никога повече да не се отдели от нея. Аша изглежда нямаше намерение да си тръгва от живо…