Търсене

- Не се притеснявай, приеми извиненията ми. Единствено те моля тази среща да си остане между нас. Наистина няма да мога да понеса още слухове по свой адрес в този момент. - отвърна тя, сетне пожела лек ден и си тръгна.

Беатрис допи водата си, сетне остави празната чаша на масата. - Съжалявам, съсипах всекидневната ти. Ще ти помогна да почистиш, поне да е имало истинска полза от работенето ми като прислужница. - ядно изрече жената.

Беатрис отново въздъхна. - Съгласна съм, наистина не знам какво ми стана. Много ми се насъбра. Така или иначе трябва да споделя всичко това с майка си, просто предполагам, че ми се искаше да избягам от това, което ще пос…

- Не и лично, но след като ме е виждала в дома на Арус, това означава че и тя също е ходила там. Той отвреме-навреме споменава лисици, така че подозирам, че и той и Крис я харесват, вероятно също са ѝ клиенти. Познавам г…

Беатрис отпи още от водата, сетне се засмя. - Не, прекалих с това. Наистина съм в добри отношения с наемен убиец, но за съжаление, доколкото знам, тя също е. Няма да ѝ посегне. А други не познавам, нито имам намерение да…

Беатрис въздъхна тежко. - Съжалявам, че сторих това в дома ти. - тя хвърли поглед към разлятите чаши и напоеният с вино килим. - Изобщо не е присъщо за мен, дори осъзнавам, че тя вероятно има право, но надменното ѝ повед…

Беатрис отпиваше водата на малки глътки. Вероятно гневът ѝ бе взел превес и затова бе изгубила съзнание. - Благодаря. - отвърна тя, оставяйки чашата обратно на масата. - Добре ли познаваш тази Нана?

Не след дълго след като лисицата си тръгна, Беатрис дойде в съзнание. - Аз... Какво ми се случи? - тихо прошепна тя.

След съвсем кратко време, Беатрис отпусна захвата си и се олюля назад. - Не се чувствам добре... - тихо прошепна жената, сетне се строполи на килима във всекидневната.

- Тогава ще те убия аз! - изкрещя Беатрис, все още не отпускайки захвата си върху косата ѝ. - Не ме подценявай, кучко, справих се с онзи нещастник Пейтън, ти също няма да ми се опреш.

Беатрис още повече се разгневи и дръпна лисицата за косата. - След като вече знаеш, че с Арус сме в добри отношения, предполагам знаеш и кой е той и още повече, кои са приятелите му. Ако посмееш да не ме послушаш, ще ти …

Беатрис не издържа повече. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че баща ѝ е главният виновник за тази ситуация, но бе прекарала няколко дни откакто започна да го подозира в изключителен стрес, определено трезвата мисъл ѝ убягва…

Беатрис се чувстваше още по-ужасно. - Искам да престанеш да се виждаш с баща ми. - отсече гневно тя. - Вероятно не си единствената, но сама ще намеря другите курви. Не мога да повярвам, майка ми се чудеше къде заминават …

Беатрис се опита да се успокои и да мисли рационално. Не знаеше кое я наранява повече, дали лъжите на баща ѝ, или поведението на тази курва. - Виждала си ме в дома на Арус. Защо не дойде при мен и не ми каза всичко това …

Беатрис отново си пое дълбоко въздух, сетне издиша. - Никого не съм лъгала! Отношенията ми с Арус са известни на всички в онзи дом, а и той няма семейство! Наистина ли смяташ, че си невинна? - продължи да крещи жената.

Беатрис се разгневи от нехайното поведение на тази нещастна курва, както ѝ от очевидните лъжи на баща си. - Отчуждени? - с горчивина в гласа се изсмя тя. - Затова ли работих като прислужница толкова време, за да му върна…

Беатрис си пое рязко въздух. - Няма да дойде днес, защото с майка ми имат годишнина от сватбата си. - с треперещ глас продължи жената. - Нещастнице, ти не знаеше ли, че има семейство? - повиши тон тя.

Устните на Беатрис се разтрепериха. - Имала ли си клиент на име Гордън... Гордън Кийтс, лорд Кийтс? Нещо от този сорт? - с видима уплаха в гласа попита тя.

С бързи стъпки Беатрис влезе вътре във всекидневната, разположението беше подобно като на това в имението на Арус, така че не ѝ бе трудно да се ориентира. Тя се изправи пред канапето, върху което седеше розовокосата курт…

- Не я познавам. - отсече Беатрис. - Но ще се наложи да се запозная с нея. Може ли да вляза? Много е важно.

Беатрис отново си пое въздух. Не беше тази жена. - Зависи. Има ли в този дом розовокоса куртизанка на име Нана? - с равен тон попита тя.

Беатрис беше разбрала от минувачи, че куртизанката, която търсеше е тръгнала в тази посока. Пътят ѝ я отведе до някакво имение. Жената си пое дълбоко въздух, сетне треперейки издиша и почука на вратата.