Търсене

- То това да ти беше проблема на теб. - измърмори под носа си Далия и се върна при Арус.

- Нелепи са само ако не си достатъчно умна, за да разбереш какво ти казвам. Или пък това е новият ти план? След като си сама и беззащитна на това място, сама се превръщаш в мишена, след което ще слушаме нова порция ревов…

- Защото винаги съм искала просто да ти окажа помощ, но уви, ти така и не го проумяваш. - сви рамене Далия. - Не е странно, предполагам. Както се забелязва, тук всички сте побъркани.

- Но аз не се смея. - опонира Далия. - Констатирам факти, не е много умно от твоя страна да си сама където и да било. С твоя интелект не си в безопасност в кралства пълни с жители, а какво остава ако си сама.

- Чудо голямо. - изсмя се Далия, чувайки думите на пиклата. - Вероятно и от там ще успеят да те отвлекат. Честичко ти се случва. - присмя се жената.

Далия не можеше да повярва на това, което виждаше и чуваше. Този ненормален варварин беше унижил това момиче по такъв долен начин и тя все пак прие да се среща с него отново?! Жената започваше да разбира защо тези се вод…

- Остави я. - намеси се Далия. - Ако продължиш, неминуемо ще се разциври и ще съсипе настроението на всички. Не ѝ давай поводи.

Далия извъртя очи. Пиклата вероятно скоро щеше да ревне, не разбираше за какво му е на Арус да подклажда огъня. И без това онази постоянно си търсеше поводи за мелодрами.