Търсене

Слугата нямаше представа как да отвърне. Не можеше и да откаже подобна щедрост. - Благодаря Ви, господарке. - поклони се той дълбоко.

- Не напълно, шефе. Нямах време да я попитам. - отвърна слугата. - Но жената, която я достави действително приличаше на Лесли.

Служителят обаче поклати глава. - Не, господарке. В това вече съм сигурен, беше тъмнокоса. Приличаше малко на... Лесли. Ако си я спомняте.

Служителят сви рамене. Работеше в това имение отдавна и бегло си спомняше външния вид на Лесли, но не беше съвсем сигурен. - Не мога да кажа, господарке. Беше човешка жена, със сигурност.

Служителят въздъхна и подаде бележката в ръцете на жената. Не искаше да си навлече гнева ѝ.

- Госпожице Далия, аз... - измъкна слугата.

Слугата понечи да отговори, но новодошлата жена го прекъсна. Мъжът замълча засега, щеше да изчака друг удобен момент да даде бележката, която бе получена в дома по-рано.

Един от слугите на Арус беше взел телеграмата, която Нана написа за Лилит и я пъхна под вратата на стаята ѝ. Тя гласеше: "Здравей, Аз съм Нана, искам да те поканя в Еритос, сдобих се с къща и бих искала да го отпразнувам…