Търсене
1393 поста от Евдемия Блъдмаер
Евдемия се телепортира в Еритос и отведе Зерафина в лечебницата. Това чудовище се бе оказало доста силно. Евдемия плаща 25 000 злато.
Евдемия реши да пробва късмета си с гората във Валдора.
- Благодаря. - усмихна се елфката. - Расата ви изглежда добронамерена. Все едно разговарях с посестрима елф. Ще проуча целта ти малко повече. Евдемия реши да се свърже с други чрез този комуникатор. Надяваше се те да зна…
- Не. - отвърна елфката. - Гористи местности, ясно.
- Опасявам се, че тук не мога да ви помогна. Та аз току-що научих името му, дори не знам как изглежда. - въздъхна елфката. - Всъщност, чух че се издирва някакво чудовище на име Солвар.
Евдемия се изсмя. - Уви, да. Точно такъв експеримент бе проведен тук, но нямах представа от кого точно. Получих различна самоличност, която управлявах за известно време.
Евдемия бегло се усмихна. - Моята раса също живее предимно из горите. Много добре се разбираме с животните, но уви, човеците изглежда много ни мразят, дори не мога да разбера защо. Тъмните елфи са много по-ужасни от нас.…
- Местна съм, да. Аз съм елф. Това е моята раса. Не се различавам много от човеците, освен дългите уши, вечната младост и дългия живот. - отвърна елфката. - Аурека твоята планета ли е?
Евдемия съвсем не я разбираше тази. От лудницата ли беше избягала? - В това кралство се държат така с елфите, но тайно. - отвърна тя. - Идването ни на тази планета? Не помня елфите да са произлязли от другаде.
Евдемия сбърчи вежди. Тази жена знаеше какво преживява? - Съжалявам да узная, че и ти си била проститутка-робиня, която е преследвана от обсебен ненормалник. - въздъхна елфката.
Евдемия беше сащисана. Тази жена какво си позволяваше? Елфката не отвърна на прегръдката ѝ. - Не предполагах, че лисиците се държите толкова приятелски спрямо непознати. - изрече накрая княгинята.
Евдемия обикаляше наоколо заедно с дракона си. Не помнеше да е идвала на това място, но изглеждаше някак пусто.
Евдемия едва държеше очите си отворени. Накрая просто се предаде на съня.
- Нищо. Евдемия пое контрола и обърна Халон, сетне възкачи краката му. Тя започна да се движи със свое собствено темпо. Бредрата ѝ се движеха нагоре-надолу, гърдите ѝ се поклащаха, а самата тя се носеше по вълната на удо…
Евдемия изстена и обви врата на Халон с ръка. Тя започна да се нагажда според ритъма му. Беше толкова по-хубаво без да се дърпа.
Евдемия изстена. - Нямам търпение за повече игрички. - изрече тя и хвана ръката на Халон, сетне я завря между краката си.
Евдемия разсъблече каквито дрехи имаше Халон и целуна врата му.
Жената отвори вратата на спалнята си и покани Халон вътре. Целуна устните му и го избута върху леглото.
- Чудесно. - изрече Евдемия. - Ела с мен.
Евдемия се засмя. - Мислиш, че не знам, че имаш камък за телепортация ли? Престоят в дома ми не идва безплатно. - намигна му тя.
Евдемия и Халон дойдоха до вилата на княгинята. Тя я отключи и позволи на елфа да влезе вътре.
Евдемия кимна и пожела лека вечер на всички, без на гнусната Свиня Каво, сетне с Халон си тръгнаха.