Търсене

Евдемия се обърна към Халон. - Нека си вървим.

Евдемия се изсмя. Тези съвсем бяха полудели.

- Дай ги на смотания си господар да ни остави на мира. - изсъска елфката.

- Колко хубаво, че това никога няма да се случи. - изсмя се жената.

- Ха, много интересно, аз не знам подобно нещо, тъпо същество такова. - изсмя се Евдемия.

- Свиньо, нищо не искам от теб и домакинството ти. Ще правя каквото си искам.

Евдемия се засмя и се доближи до ухото на Халон. - Тогава можеш да останеш в моята. Имам точно една спалня с едно легло. - изрече тя.

- Благодаря, твоят също не е лош. - отвърна Евдемия. - Предполагам все още нямаш вила, в която да останеш?

Евдемия се засмя. - Реших да изляза от зоната си на комфорт. На предишното подобно парти бях като горска богиня, този път трябваше да е нещо различно.

- Взех си парфюм преди дни. Наистина добър аромат. И най-важното - траен е. - усмихна се елфката.

Евдемия се бе сетила, че си купи парфюм от Силиа и се приближи до нея. - Здравей. Случайно разбрах, че си отворила парфюмерията си. Поздравления! - поздрави я жената.

Евдемия извъртя очи, тоя съвсем се беше побъркал. Елфката побърза да се отдръпне от него и без това нищо не печелеше от нелепите си разговори с тоя ненормалник.

- Само в твоята глава, ненормална Свиньо. - изрече Евдемия.

Евдемия се засмя. - Никой нищо не е повелявал, Свиньо тъпа. Това са само твоите измислици.

- Кой каза? - вирна вежда Евдемия. - Никаква няма да ти ставам.

Евдемия се изсмя. - Тъпако, колкото и пъти да облечеш тази простотия, аз пак няма да бъда с теб. Не мога да разбера какво не разбираш от това. - изрече жената.

- Не разбирам ти от какво точно се оплакваш, Свиньо гнусна. Това си избрах, това ще нося.

Евдемия дойде до партито на Афсол и поздрави присъстващите. Надяваше се тази боя да излезе лесно после. Беше се облякла като демон.