Търсене

Евдемия реши да се прибира. Елфката пожела лека вечер на всички и тръгна към замъка си.

Елфката се учуди. Ако думите на алхимика бяха истина и тези хора не го арестуваха, за да се приберат, този наистина ли щеше да остане сред тях?

Евдемия се засмя. - Чудесно тогава. Мен не ме интересува, затова сам си решавай проблема със "селяните".

Евдемия нямаше представа от къде беше разбрал за това, но ѝ беше все едно. - Това по никакъв начин не те засяга, Свиньо тъпа, нито променя факта, че няма да бъда с теб.

- Дори не разбирам какви глупости бръщолевиш, Свиньо, но твоят живот е курва. Аз отдавна приключих с това.

- Ще гледаш ти. Ще гледаш, да, как най-спокойно си живея живота без тебе, Свиньо гнусна. - изсмя се елфката.

- Щом е така, съвсем няма шанс. По-добре да умра, отколкото да се омъжа за неземен изрод като теб. - изсумтя Евдемия.

- Да видим как ще стане. - изсмя се елфката. - Никой не може да ме накара да се омъжа за теб, Свиньо гнусна.

- Не ме интересува мнението ви. Аз с вас няма да бъда.

- Тъпа Свиньо, изобщо не ми пука какво искате. Аз знам какво искам и това е да не се занимавам с вас, така че нямате абсолютно никакъв шанс!

Евдемия се изсмя. - Че "бомбете" си се сами, мене какво ме бърка какво искате вие? - вирна вежда жената.

Евдемия извъртя очи. - Какво искаш пак, Свиньо тъпа?

Евдемия дойде и поздрави присъстващите, без тъпата Свиня Каво.