Търсене

Евдемия реши да си върви. Горката Силиа и семейството ѝ през какви ужасии бяха минали само. Елфката пожела лека вечер на всички, след което си тръгна.

О, Евдемия определено трябваше да си купи такъв дракон. Много по-лесно щеше да убие Свинята.

- Не, не са, Свиньо долна. - изсумтя Евдемия.

- Ясно, пак ме бъркаш със себе си. Не помня да съм спала със Силиа, нито с някого от братята ѝ.

Евдемия погледна към задника си през рамо. - Странно, нищо подобно не виждам. - отвърна тя. - Сигурен ли си, че отново не говориш за себе си? Добре знам колко много обичаш да ме бъркаш със себе си, Свиньо мръсна.

- Нямам нужда да ставам човек, Свиньо. - отвърна елфката. - Нито ме интересува "кинтажа" му.

- Защото не виждам кой друг би се интересувал от подобни простотии, освен тъпия ти господар.

- Давай ги на коня си, мен не ме интересува. - сви рамене елфката.

- Явно е твоето, Свиньо. Далеч не ме интересуват злато и още повече чепове.

Евдемия отново се засмя. - Лапай си ги сам. Мен какво ме интересува?

Евдемия се засмя. - И аз какво да направя, Свиньо?

Евдемия дойде и поздрави всички без Свинята Каво.