Търсене

Елвира отново зашлеви Афсол. - А добре ли трябваше да приема това унижение? Изгони ме, за да бъде доволна съпругата ти, което е меко казано неприемливо. - извика маркизата. - Щях да разбера, ако бяхте влюбени, но това е …

Елвира скръсти ръце. - И като си предпочел това защо очакваш да сме в добри отношения?

- Добре, а това значеше ли, че трябваше да ме изгониш? - продължаваше да крещи Елвира.

Елвира се ядоса и зашлеви Афсол с всичката сила, на която бе способна. - Да запазим добрите си отношения?! - извика тя. - Това хрумна ли ти като идея преди да ме изгониш от замъка си, за да бъде доволна изгората ти? Не т…

Елвира се засмя. - Смяташ ли да се отървеш от нея? Не, съответно аз не смятам да спирам да се заяждам с това. - изрече тя. - О, чакай. Това обижда ли те? Нормално, все пак сте толкова влюбени.

Елвира доближи Афсол. - Скъпата ти съпруга да не се спомина? Това би било чудесен повод за празненство.

Елвира дойде леко подпийнала и поздрави присъстващите, сетне отиде да си налее още вино.

Елвира се изсмя. - Божества, кой го казва само. - изрече тя. - Ти сякаш не се държеше така с горкия Дейвид. Жената реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Елвира изсумтя. - И най-безсрамно избяга. Явно стана време отново да напълни фурната на жена си. - изсъска маркизата.

- А, искаш време, за да измислиш още лъжи ли? Няма да стане. - изрече Елвира. - Въобще не ми пука какво ще кажеш вече. От както се появи тази дрипла, всичко което чувам от теб са само и единствено лъжи.

- Недоразумение? - извика Елвира. - Недоразумение е да разбереш нещо погрешно например, не сватба. Как да се ожениш за някаква е недоразумение, идиот такъв?!

- Защо? Да ти изглежда така, сякаш се шегувам? - попита Елвира.

- След време нещата ще се оправят ли? - учуди се Елвира. - Кое те кара да си мислиш, че ще чакам цяла година, за да бъда отново с теб? Сякаш няма други мъже на тоя свят.

Елвира се засмя. - Милият, загрижен бил за мен. И какво щеше да ми направи онази проклетница? Нищо. - изрече жената. - Просто реши да ме разкараш, за да бъдеш със съпругата си на спокойствие.

- Нормали? - извика Елвира и вдигна вежда. - Как да са нормални, идиот такъв, като ти се ожени за тази нещастница и дори посмя да ме изгониш, защото тя така пожела? Сериозно ли ми говориш за нормални отношения след това?…

Елвира се изсмя. Едва се сдържаше да не го зашлеви. - Така ли? То скоро ще се наложи и да спиш с нея, защото няма да можеш да се измъкнеш. - изрече жената. - Даже, според нея, вече го правиш.

- Да, вие се оженихте. Съвсем скоро ще се НАЛОЖИ и да спите, за да роди проклетницата дете. - извика Елвира. - Изобщо не ми обяснявай пълни глупости, лъжец долен.

Елвира изсумтя. - Изобщо не ми се слушат жалките ти лъжи. Ти и за тъпата сватба така казваше, но ето, че се ожени за тази дрипла. Не разбирам какво целиш. Не можеш да ни разделиш ли?

Елвира се изсмя. - Защо това трябва да ме интересува?

Елвира скръсти ръце. - Защо? Жена ти къде е, че да си говорите двамата?

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите.

Елвира дойде до бойната арена и въздъхна тежко. Не знаеше на какво да се надява, късметът ѝ беше ужасен. Въпреки това, тя се записа и си тръгна.

Елвира беше бясна. Жената реши да се прибира. Надяваше се онази проклетница да се спъне някъде и да умре.

- Е, защото навярно са истина. - изрече жената. - Можеше да откаже да отговори, както направи онази другата, но не.

- Но разбира се. Няма нужда да лъжеш повече, то не е нещо кой знае какво. Тя ти е съпруга, трябва да ти роди дете, нормално да правите секс.