Търсене

Елвира беше разочарована. Изгуби 300 000, а си върна едва 120 000 злато. Късметът ѝ явно се изпари.

Елвира се върна в замъка си. Тази седмица изглежда нямаше да има чак такъв късмет. Тя бе заложила 300 000 злато и си тръгна с печалба от 480 000.

Елвира се върна радостна от казиното. Беше заложила 150 000 злато и си тръгна с печалба от 510 000.

Елвира се прибра радостна. Изглежда късметът ѝ се усмихваше тези дни. Тя се върна от казиното със загуба от 300 000, но с печалба от 600 000 злато.

Елвира беше радостна. От тъпото казино спечели 330 000 злато, а изгуби само 60 000. Надяваше се късметът ѝ да си остане така.

Елвира се прибра повече от доволна. Изгуби само 90 000 злато в казиното, но си тръгна с печалба от 420 000 злато. Това беше ужасно добър ден!

Елвира се прибра бясна в замъка си. Тая проклетница Клара трябваше да я изгорят на клада вече. Беше загубила повече от 540 000 злато, а бе спечелила едва 360 000 злато от проклетото казино. - Не, стига! Това беше за тази…

Елвира се прибра със смесени чувства. Тя седна на стълбите пред замъка си. Беше бременна, чудесно просто. Ядно въздъхна, не беше пила отвара след онзи ден във вилата ѝ. - Много добре се подреди, Елвира. Бебе от женен мъж…

Елвира се прибра, капнала от умора. Тя се просна в едно от канапетата наблизо и си пое дъх. Веднага съжали. Миризмата на горящи дърва я дразнеше. - Лиса, вие не проветрявате ли тук? - Лошо ли мирише? - учуди се робинята.…

Елвира беше ужасно раздразнена. Котката Афсол я изнервяше изключително много и жената просто се замисляше дали да не я хвърли през някой прозорец. Освен да съска срещу нея, когато опитва да я погали и да ѝ съсипва пердет…

Очите на Елвира се разшириха при чутото, сетне избухна в смях. - Ти чуваш ли се?! - през смях изрече тя. - Хайде, върви, разкажи ѝ! Онази дрипла не може да ми стъпи и на малкия пръст, а ти не си познала, ако мислиш, че б…

Елвира закри уста с ръка и се прозя. Вероника наистина бе скучна. - Отношенията ни не са твоя работа. Ако нямаш какво друго да казваш, си върви. - отвърна Елвира и се изправи от мястото си.

Елвира си пое дъх и махна с ръка. - Смяташ ли да казваш нещо, което да не знам или просто си дошла, за да ме отегчаваш?

Елвира леко се намръщи. Тази не беше познала. - Знае за всичко. - отвърна маркизата, яростта отново се надигаше в тялото ѝ. - Той даже ми помогна.

- Нарича се да си стъпиш на краката, Вероника. - отвърна Елвира. - Дошла си да се подиграваш ли? Заповядай! Не си мисли, че мнението ти е особено важно за мен.

Елвира вдигна учуден поглед, когато чу този глас. Вероника не беше ли заминала? - Почивам си. Теб какво те води тук? - незаинтересовано попита маркизата.

Елвира и Амалтея се прибраха от пазар. Маркизата седна на стълбите пред входа. Беше се уморила. Явно все още изпитваше ярост заради навъсената лелка и спора, който имаха. - Добре ли сте, господарке? - Напълно. Само да си…

Елвира се изсмя. - Не стигат за всичко онова, което ми причини, но както и да е. Дано умреш, противно нищожество! - изсъска маркизата и се прибра обратно в замъка си. Елвира получава 100 кристала.

Елвира отиде да отвори и се изненада да види това нищожество Конър. - Ти пък какво търсиш тука, изрод неземен? - скръсти ръце жената.

Елвира последва Силиа.

- Добре. - кимна Елвира. - И без това отдавна си мислех да отида до таверната да си взема бяло вино. Хайде, да се телепортираме там.

- Нали знаеш, че може да останеш и при мен? - попита Елвира. - Няма да ми е съвсем скучно. И о, божества, трябва да разкарам Зола, докато съм там. Няма да понеса отново да ѝ гледам грозната мутра.

Елвира кимна. - В Кросфайър Муунлайт. - изрече маркизата. - А ти?

Елвира присви устни. Изобщо не можеше да си обясни случващото се вече. Тя помогна на Силиа да се изправи, след което я отведе до спалня до своята. Остави я да легне и реши пак да ѝ даде отвара. Това изобщо не ѝ харесваше…

- Избързваш. - изрече спокойно Елвира. - Нека първо разберем с кого си имаме работа. Разбирам, че той няма да си спомни, а ти ще помниш, но някак ще се справите. Крисчън също е жертва в тази ситуация.