Търсене

Елвира вдигна ръка да го зашлеви, но Афсол нежно я улови във въздуха. Маркизата отвърна на целувката му. Отново се унижаваше, че иска ласки от него, женения мъж, който не можеше да има. Накрая, тя се отдръпна. - Стига то…

Елвира взе кошницата. Чудесно, пак му се разтапяше насреща. - Онова, което не си готов да изгубиш? Заради това ли тази проклета дрипла е още тук?! Защото не си готов да се откажеш от нея? - кресна отново тя.

Елвира не взе кошницата. Маркизата беше сащисана. - Аз за какво говоря, той котки ще ми подарява! - кресна отново тя, след като се отдалечиха. - За какво ми е? Що не вземеш една за милата си съпруга? Тъкмо може да се нау…

- Такова търпение ще ти дам... - изсъска Елвира. - Чух вече какво ли не от лъжливите ти уста: имай търпение, трябва още време, няма нищо между нас, всичко ще трае само година... И всеки път пълни лъжи! - извика жената. -…

Елвира се изсмя и скръсти ръце. - А ако просто ме беше послушал и беше изпепелил тези навлеци с драконите си, нямаше изобщо да го водим този спор! Така че ще прощаваш, ако не съм напълно убедена, че думите ти са истина. …

Елвира се засмя, едва сдържайки се да не го зашлеви. - Разбира се, че не. Аз знам отговора на този въпрос прекрасно, скъпи. - отвърна тя, сетне изражението ѝ стана ледено. - И той е не. Ако ти липсвах нямаше да ме потъпч…

Елвира прокле късмета си. От всички хора в това кралство, точно на него да попадне. - Да. - отвърна тя и се огледа. - Милата ти съпруга къде е? Не си ли я взел със себе си?

Елвира бе излязла на разходка. Напоследък се задушаваше в замъка си. Тя обикаляше из пустия пазар на Еритос като си купуваше нещо, ако ѝ хареса.