Търсене

Елвира реши да си върви. Трябваше внимателно да обмисли какво искаше да направи с това бебе, както и как да каже на Афсол. Нямаше представа какво да очаква, а това я плашеше повече от всичко. Тя пожела лека вечер на оста…

Елвира кимна. - Знам, че ще се оправиш, Катрин. - изрече маркизата и се отдръпна. Защо се чувстваше някак самотна? Сякаш всички, с които можеше да разговаря изведнъж изчезнаха.

Елвира въздъхна тежко. - Съжалявам да науча, че ти се е случило нещо лошо. - изрече жената.

Елвира въздъхна. - Имах разтърсващ ден. - отвърна жената. - Ще се оправиш? Какво е станало с теб?

Елвира се отдръпна и доближи Катрин. - Как си, Катрин? - попита жената, колкото да се намира на приказка и да не мисли за бременността си.

- Хубаво. - изрече Елвира. Тя се замисли. Как щеше да му каже? Как щеше да реагира той? Какво изобщо щяха да правят с това дете?

- Не ме притеснявай никой, освен теб. - отвърна Елвира. - Казах ти, че нищо ми няма, стига си досаждал. Маркизата се надяваше Афсол да се разкара скоро.

Елвира изсумтя. Нямаше начин да сподели нещо такова пред толкова много хора. - Остави. Не е от значение. Жената също отказа виното.

Елвира въздъхна. Точно сега ли трябваше да я заговаря? - Добре съм. - отвърна тя. - Не те засяга.

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите вяло. Тя се приближи до масата с алкохола, но си спомни за онова същество, което растеше в нея и се отказа. Наля си вода и застана встрани от останалите.