Търсене

- Радвам се за теб, предполагам. - изрече Катрин и въздъхна. - Трябва да се прибирам вече. Момичето пожела лек ден жабата и се телепортира обратно в Еритос.

- Не съм пътувала много, но вероятно се намират различни същества тук-там. - сви рамене момичето.

- Не се и съмнявам. - изрече Катрин. - Дано да е само Валдора, че такъв интелект не бива да бъде разпръскван къде ли не.

"Личи си.", помисли си Катрин. - О, да, несъмнено. Добре че няма други като вас.

- Съмнявам се в частта където го искат. - изрече Катрин. - Не мисля, че има рационално същество, което доброволно да се лиши от свобода, за да бъде заставяно да спи с разни същества и просто да печели патки от това и да …

- Значи не са нищо по-различно от роби, принудени да проституират. Знаех си, че е нещо такова. - изрече Катрин. - Още една причина никой свестен да не желае да посещава това място.

- Зависи къде живееш и как виждаш нещата. Макар и да са им осигурени тези неща, те пак са като пленници. Пускат ли ги изобщо извън Приказен Блян?

- За лисиците не знам, не познавам чак толкова много, но пак звучи ужасно да се продаваш заради една патка. - изрече Катрин. - Как живеят в охолство в публичен дом?

- Господарят ти дори не знам как е накарал съществата тук да работят в Приказен Блян. - въздъхна Катрин.

Катрин въздъхна. - Това не ми се вярва да се е случило. Лилит е курва, спор няма, но тя вече работи в публичния дом на Еритос и надали би дошла да работи тук, за да обслужва същества като господаря ти.

Катрин се засмя. - Аз наистина не мога да разбера как портретът му щеше да ме накара да работя там. - изрече момичето, сетне поклати глава. - Нямам работа в публичен дом.

- Разбирам защо го харесва и защо е единствен. Явно скоро след рисуването му, господарят ви е започнал да деградира. - сви рамене Катрин. - Беше ми казал, че го е изпратил в Еритос, за да накара жените да работят в Прика…

- Странно. - сви рамене Катрин. - И да, това сигурно би било поне десетина пъти един нормален, човешки живот. Не знам защо му беше да изпраща него.

- Трябва да е имало причина, за да се държи така. Халон не е такъв, познавам го. - изрече Катрин. - Малко е старичък? Това нещо е на седем века, как малко?

"Ами то май сте си такива.", помисли си Катрин, сетне въздъхна. - Не мога да се съглася, че елфите са гадни. Тъмните елфи са, но обикновените елфи не. - отвърна Катрин, сетне се намуси. - Портрета, който е изпратил в Ери…

- Не съм съгласна, ще ме извиняваш. Запознах се с господаря ви, същински лъжец е. - изрече Катрин. - Халон се е държал грубо? Не е типично за него.

- При нас съществата, които нямат права са роби. - изрече Катрин. - Имам двама, полезни са.

Катрин тежко въздъхна. - Изглежда почти нищо. Да се чуди човек как съм оцеляла преди да се появят роботе ми, коото да готвят за мен.

- Някои се държат отвратително, като Каво например. Други са свестни и почтени като Дейвид. Всеки човек е различен, трябва да го опознаеш, за да прецениш какъв е наистина.

- Защото е добър, мил, грижовен... - въздъхна Катрин. - За предпочитане е пред много други.

Катрин се засмя. - Той е човек и също е от Еритос. - отвърна момичето. - Чудесен човек е.

Катрин се замисли за момент. - Дейвид, драконите ми, изкуство, събиранията на приятелите ми, да усъвършенствам кулинарните си умемия. Уви, последното много трудно се постига. - въздъхна пораженчески графинята. - Теб само…

- Красотата е субективно понятие и все пак. Това, че едно същество е красиво не означава, че трябва непременно да посещаваш публичен дом и да спиш с него. Тук може и да е така, но не всеки го вълнуват подобни неща, Хексо…

Катрин въздъхна. - Златото действително е важно за нас. С него си плащаме всичко, така както вие с вашите патки. - изрече момичето. - Защо непременно трябва да бъде посещаван един публичен дом? Не всеки харесва подобни м…

- Познавам го, той също е от Еритос. Защо намираш човеците за странни?