Търсене

- Добре. Накрая ще излезе, че отново лъжете, не че ме учудва вече. - засмя се Катрин. - Предполагам, че вече няма какво повече да "взема" от тази среща, затова ви оставям. Катрин пожела лек ден на ужасния сатир и се теле…

- Не искам нищо от вас! - изрече Катрин и отстъпи назад. - И ви казах вече, познавам Лилит. Не би ви предпочела.

- Може би. - сви рамене Катрин. - Но както казах и преди малко - силно ме съмнява да ви е позволила да участвате.

- Популярен в момента, заради събитието, на което се записахме. - изрече Катрин. - След като приключи, не знам дали ще имате чак толкова чуждестранни посещения.

- Крайно нецивилизовано! - поправи го Катрин. - Не знам за какви патки говорите, но няма да привлечете посетители на страната си само с публичен дом.

- Трябва да започнете да пътувате, струва ми се. - изрече Катрин. - Има толкова много различни професии.

Катрин се изсмя. - Съжалявам, но това, че не желая да спя с вас, нито да се омъжа за някое откачено същество и да работя в публичния ви дом не са претенции. - изрече момичето. - Имам си морални ценности и те далеч не са …

- Вие сте напълно луд! - изсъска Катрин. - Аз не съм търговец на проститутки, никога не бих сторила нещо подобно на когото и да е.

- Изненадана съм, че имате клиенти. Навярно им показвате онази лъжовна снимка, за да се съгласят да бъдат с вас. - изрече Катрин. - И освен Каво и Лилит, надали би имало други навити да работят в публичния ви дом.

- А вие защото явно нямате. Не разбирам, с каква цел изпратихте онази снимка отпреди седем века? - вирна вежда момичето. - За да излъжете някого?

- Ами след като е казал, че желае и коня да участва, можехте да откажете, вместо да бъдете алчни и да излагате животите на онези елфки на опасност.

Катрин тежко въздъхна. - Разбира се, Каво такава ще я свърши. Ваша си е вината, че сте позволили на коня да участва. Другите човеци не сме такива изроди.

- Няма да се омъжвам! - изрече Катрин. - Това място е красиво, но изглежда живеят напълно луди тука.

- Животни? - учуди се Катрин. - Вие явно не сте наред. Как така животни?

Катрин се засмя. - Ще прощавате, но не мога да се доверя на същество, което е излъгало за външния си вид. - отвърна момичето. - С Лилит някога ще се видим, тя ще каже дали е било истина. Имам си хубав замък в Еритос, защ…

Катрин сбърчи вежди и се замисли за момент. Предполагаше коя е жената, обаче не бе сигурна, че би спала с толкова противно същество като този сатир. - Не харесвам Лилит като човек, но като я знам едва ли е пожелала точно…

Катрин скръсти ръце. - Видът ви няма общо с онова, което сте бил преди толкова години. Пак сте шъжец. - изрече момичето. - И не, няма да работя в публичен дом. Никакъв шанс да падна толкова ниско да се продавам за злато.

Катрин сбърчи вежди. - Значи сте лъжец. Далеч не приличате на онова, което изпратихте.

Катрин се обърна към този груб сатир и едва се сдържа да не показва отвращението си. - Аз съм от Еритос. Тук съм да разгледам това място. - отвърна графинята.

Катрин се телепортира във Валдора и явно бе попаднала в жилища зона. Момичето започна да разглежда къщите наоколо. Изглеждаха интересни.