Търсене

"Точно. Скоро ще се палят свещи за любимата ти госпожица Дърво.", изсумтя Лилит и реши да си върви. Силиа щеше да си плати за това, което бе посмяла да стори.

Лилит скръсти ръце. "Много добре знаеш за какво говоря.", изсъска тя. "Ако го искаш още по-ясно добре: Ще ти се наложи да си търсиш друга любовница, защото не обещавам, че Силиа ще я има още дълго!"

Лилит изсумтя. Тялото ѝ бе започнало да лепне от ейла. "Ще ти се наложи да си търсиш друга жена.", заплашително изрече Лилит. "Тая няма да я бъде още дълго."

"Не се прави на ударен!", изсъска Лилит. "Нещо наистина не ти е наред, за да търсиш тази жена!" Трябваше да измисли начин как Силиа да си плати. Нямаше да ѝ се размине това унижение!

"Скъпата ти госпожица Дърво явно се е уморила от живота и не спира да си търси проблеми и после да реве, когато осъзнае, че действията ѝ имат последствия.", Лилит доста се бе разгневила от постъпката на Силиа. "Сигурен л…

Лилит нямаше време да отговори на Крисчън. В следващия момент се появи Силиа и ѝ изля ейл върху главата. Жената изпищя от яд. "И ако отново кажеш, че не е ментално нестабилна.", изсъска жената. "Тая изобщо от къде се взе…

Лилит се усмихна леко, почти подигравателно. "О, Крис.", изрече тя. "Аз се сещам за една доста ментално нестабилна в момента. Русокоса принцеса от далечно кралство."

Лилит леко се усмихна. "Арус няма общо. Не ми трябва някой да ми казва какво да правя.", изрече тя и доближи лице леко към неговото. "А ти не се ли оправдаваш с някоя друга за това, че не ме искаш?"

Лилит погледна ръцете им и дори не опита да се освободи. Даже леко ги отпусна, харесваше ѝ да я държи така. "Ако наистина мислеше, че имам проблем,", тя отново погледна към ръцете им. "щеше вече да си се отдръпнал." Погл…

Лилит леко се надигна от масата и почти се надвеси над Крисчън. Лицата им бяха много близо едно до друго. Прокара пръсти по челюстта му. "Повтаряй си го.", изрече тя и устните ѝ се залепиха в единия ъгъл на неговите. "Мо…

Лилит го погледна право в очите. Имаше игрива нотка в тях. "Може би... просто съм решила да не бъда предвидима.", тя се усмихна, очите ѝ не се отделяха от неговите. "Изглежда те притеснява повече, отколкото трябва."

Лилит го изгледа за кратко, сякаш преценяваше думите му. "Разбира се.", изрече тя спокойно, без никаква емоция. "Ако беше, щеше да е прекалено лесно. Ти не си нещо лесно."

Лилит се засмя тихо. "Личи си.", изрече тя и го огледа отново. "Не изглеждаш като човек, който бяга от изкушения."

Лилит го оглеждаше, сякаш преценяше ситуацията. "Не, Крис.", изрече тя тихо. "Страхуваш се, че ще ти хареса повече, отколкото трябва и тогава няма да можеш да се преструваш, че контролираш ситуацията.", усмихна се тя.

Погледът на Лилит се плъзна по тялото на Крисчън и тя се усмихна. "Ще се забавлявам.", изрече тя и протегна плъзна ръка напред по масата. "Просто жалко, че няма да си част от това."

Лилит прокара пръсти през косата си. "Не, разбира се.", отвърна тя и се настани на масата му, кръстосвайки крака. "Минавах от тук и влязох да изпия нещо."

Лилит се усмихна и доближи масата на Крисчън, сетне го докосна почти без да иска по рамото. "Здравей. Каква изненада да се засечем тук.", изрече жената и постави кичур от косата си зад ухото. "Радвам се да те видя."

Лилит дойде до таверната в Еритос. Надяваше се Крисчън да мине от тук, беше чула, че ще изпълнява поръчка на това място. Веднага щом влезе, жената събра погледите на присъстващите. Този път нямаше начин той да ѝ избяга.