Търсене

- Не виждам причина да правя това. Сестра ти беше досадна. - отвърна Иан. - И бедна. С Амелия можех да живея добре, но Мередит обърка всичко и Амелия ме заряза.

- Не намесвай Мери! - извика Дейвид. - Ти беше с онази жена в нашия дон, в собственото ѝ легло! Трябва да се засрамиш!

- Малко ли е? Бях толкова близо до това да имам хубав живот и сестра ти провали всичко.

- Като всички останали - с труд. - отвърна Дейвид. - Заради това ли е всичко? Защото имам повече от теб?

Иан сви рамене. - Съжалявам, не е способна да си тръгне точно сега. Уредил си се добре. Чак е интересно как си успял.

Очите на Дейвид се разшириха. Беше притеснен. - Какво си направил отново? Пусни я. Ето, дойдох. Тя не ти трябва.

- Малко е късно, не мислиш ли? - засмя се той. - Ще я спасиш, ако си достатъчно умен.

Дейвид изсумтя. - Зле. - отвърна той. - Не знам какво си направил, но ефект имаше. Започнах да се съмнявам, че си в Еритос. Пусни Катрин, Иан. Тя няма нищо общо.

Иан се подсмихна. - О, ти дойде. - изрече той. - Как ти се сториха тези дни в пълна неизвестност?

Дейвид дойде възможно най-бързо. Трябваше да убие този негодник веднъж за винаги. - Къде е тя?

Иан бе упоил Катрин и около нея бе направил капан. Беше направил сложна мрежа от малки въжета, които минаваха из цялата стая, а Катрин бе в центъра на този кръг. Над главата ѝ бе вързан буркан с киселина, който можеше да…

Иан изпрати бележка до дома на Дейвид. "Утре очаквам да дойдеш сам на този адрес в покрайнините, ако искаш милата ти Катрин да се прибере в дома си жива и здрава."

- Вече мълчиш, чудесно. - засмя се Иан и отново извади кърпичката и я напои с етер. - Ако не знаех по-добре нямаше да те упоявам, но в момента, в който изляза от тази къща ще опиташ нещо глупаво. Той упои отново Катрин и…

- Не е ли забавно? - усмихна се Иан. - Още една жена, за която ще се обвинява до края на живота си. Той би понесъл останалото, но това не особено. Ако смятам да го убивам е добре да се е побъркал.

- Да кажем, че винаги се месеше там, където не трябва. С Дейвид крадяхме, за да се изхранваме. Проклетникът обаче винаги свиваше по нещо повече. Уж бяхме като братя. - засмя се Иан. - После и глупавата му сестра. Най-нак…

- Не. - отвърна Иан. - Още не. Той трябваше да отиде да потърси тънки въженца по-късно. - Още мисля как да накарам Дейвид да съжалява, че се е родил.

- Под дърво и камък. - изрече Дейвид. - Катрин няма време, трябва да я намерим. Мъжът излезе на двора и тръгна с двете жени. Надяваше се Катрин да не е пострадала още повече.

- Ти полудя ли? - повиши тон Дейвид. - Как да остана тук, като тя е някъде в неговата компания? Ще търся с вас. Довечера ще се прибера. Ако реши да ме търси, ще ме намери.

- Трябва да ги намерим. Не знам какво може да ѝ стори Иан. - изрече Дейвид. Добре че не беше пиян днес, че нямаше да е от никаква полза. Трябваше да им каже след партито на Арус, че Иан се е появил, но не мислеше, че ще …

Очите на Дейвид се разшириха, лицето му пребледня. - Отвлякъл е Катрин? - в гърлото му застана буца. - Какво говориш, Силиа?

Дейвид отиде да отвори. Притесни се да види тия двете пред дома си. - Какво е станало?

Иан прибра кърпичката и етера обратно, след което се подсмихна и зарови ръка в нощницата, галейки нежно едната гърда на Катрин. - Все така приятни. - въздъхна той. - Макар и да разбирам какво е видял Дейвид в теб, не мис…

- Може би. - сви рамене Иан. - Преди това обаче, съм уморен, затова е време да си лягаме. Той извади от джоба си шишенцето с етер и напои кърпичка с него, след което доближи Катрин и я постави върху устата и носа ѝ.

Иан се засмя. - Иска ти се да ми се нахвърлиш, нали? - засмя се той и завъртя камата в ръката си. - Малката ни игра в уличката доста ми хареса, тогава също много се бореше. Да си поиграем ли пак по този начин?

Иан усети през въжето, че Катрин се е изправила, след което я задърпа обратно към къщата. Влязоха вътре и той побърза да я отведе до другата стая, сетне я бутна на стола. Завърза ръцете ѝ, а след това и краката и върза д…