Търсене
25 поста от Дейвид Грейвс в „Дерт“
- Възможно, но мисля, че ще пропусна. - изрече Дейвид. - Е, ще вървя. Ще посетя Грознолес, надявам се. Дейвид си взе довиждане с дракона и се телепортира обратно в Еритос.
- Не мога да кажа, не съм посещавал мястото. - сви рамене Дейвид.
- Ако съм прав за станалото, вероятно коня също е спал с тях и това е довело до смъртта им. Вярно, че може да прави някакви магии, но честно казано, не съм го виждал да убива някого с тях.
- Е, конят си е кон. В коня на Каво няма нищо съмнително, за да не бъде допускан в кралството, за съжаление. - въздъхна Дейвид.
- Кросфайър Муунлайт е кралството, което се намира на юг от Еритос. - отвърна Дейвид. - Не можем да заведем драконите си там в оригиналната им форма, тъй като идиотите никога не са виждали такива. Иначе имат зона, която …
- То и ние можем с помощта на драконите си, но този камък е полезен. - изрече Дейвид. - В Кросфайър Муунлайт няма как да преминаш с дракон, за съжаление.
Дейвид въздъхна. - Предполагам, че ще я посетя. Стига камъкът да благоволи.
- Ама как така? Красив е антоним на грозен. Няма как гората ви да се казва Грознолес, а да е красива, вие наред ли сте?
- Красиво пък наречено Грознолес? - изрече Дейвид. - Защо така?
Дейвид въздъхна. - Ще се наложи, за съжаление. - отвърна той.
- Че какво им е? Всеки случай не бих бил с дракон. - изрече Дейвид. - Или пък нещо друго, което да не се доближава до човек.
- Аз също не мога да кажа защо са го направили. - изрече Дейвид. - Няма ли женски дракони, с които да се чифтосваш?
Дейвид се учуди. - Нима искаш да отидеш и да причиниш същото нещо на невинни същества?
Дейвид въздъхна. Разбира се, ненормалникът точно това щеше да направи. - Мисля, че имам представа. - унило отвърна мъжът. - Този няма спиране.
Дейвид въздъхна. - За тъмните елфи съм съгласен. Лисиците са просто хитри, като горските такива. Феи не помня да съм виждал. Вече не съм сигурен и че искам.
- Защо ли не ме учудва? Ти си дракон, как очакваш да те пуснат там? - вирна вежда Дейвид. - И явно трябва да си върна думите назад. Изглежда и тук е пълно с ненормални животни.
Дейвид се опули. - Прасета работят в публичния ви дом? - невярващо попита мъжът. Разбира се, че щеше да попадне на още по-ненормални животни. Нямаше ли да има край този ад? Не можеше ли да попадне на място, където живеех…
- Е, то си има най-различни животни - кокошки, патици, крави, прасета, овце и какво ли не. Аз не говоря за тези животни, а за хората и другите раси, които живеят в Еритос. Пълни изроди са. Не спират да се карат и нападат…
Дейвид се засмя. - Срещнал си поне някой нормален. - отвърна мъжът. - Относно преместването... може и да е вариант, стига тук да сте цивилизовани, а не като онез животни от Еритос.
- Аз съм Дейвид от Еритос. Участвам в събитие, където трябва да посетя няколко пъти Валдора.
- Нищо ѝ няма, просто не очаквах, че точно на планина ще ме прати тоя камък. - въздъхна Дейвид. - Все още не знам как работи.
- Телепортирах се тук? - повдигна вежда Дейвид. - Не е като да съм искал да се телепортирам на върха на някаква планина.
Дейвид използва камъка за телепортиране и се озова на някаква планина. Мъжът въздъхна и реши да слезе от нея, трябваше да разгледа нещо по-интересно от разни върхове.