Търсене

- Остава само да се възстановя. - отвърна Дейвид. - Погрижи се за нея. Изглежда твърде спокойна за някой изживял похищение. Мъжът пожела лека вечер на Силиа и се отправи към замъка си. За пръв път от много години насам щ…

- Бях длъжен. Той нямаше право да те въвлича в нещо, което не е твое. - отвърна Дейвид. - След като се уверих, че си добре със собствените си очи, предлагам всички да си починем. Най-вече ти.

- Да. - отвърна Дейвид. - Мъртъв е.

- Чудесно. - изрече Иан. Той покри Катрин с чаршафа и я преметна на рамо, след което излезе от стаята ѝ и затвори вратата. Трябваше внимателно да напусне замъка. С тихи стъпки се отправи към изхода, след което затвори и …

Иан побърза да постави кърпичката върху устата и носа ѝ. - По-добре не го прави. - изрече мъжът. - Милата ти приятелка оказа съпротива, ти поне недей.

- Най-сетне. - изсумтя Иан и преметна жената през рамо. Реши да я остави в първата отключена стая. След като откри такава, той я напъха вътре и затвори вратата. Сега трябваше да обиколи замъка, за да намери Катрин. Обика…

Иан изсумтя. Тази явно знаеше някой друг трик, въпреки това обаче, той не отпусна захвата си. Все някога щеше да се предаде. - За твое добро е да не се съпротивляваш много. Не съм дошъл за теб, макар и ти да изглеждаш до…

- Скъпата ми приятелка Катрин, как кого? - засмя се Иан и в следващия момент сграбчи Силиа за врата, след което залепи кърпичката за устата и носа ѝ.

Иан разбра къде живее тази Катрин и реши да я навести. Дейвид нищо интересно не вършеше, освен да се напива от сутрин до вечер. Мъжът не подозираше, че в дома на момичето има и други хора. Бе избрал да дойде по тъмно, ни…

Дейвид си пое дъх. Катрин криеше болката си зад срам и гняв, но не искаше да го прави пред него. - Ядосвай се, крещи, но пред мен не се преструвай, че не те боли. - изрече той и на върха на езика му беше да каже, че съжа…

Ужасно познато чувство се зароди в гърдите му и раменете му се отпуснаха. Пълно безсилие. Последно се чувстваше така, когато молбите сестра му да се върне обратно при него, така и не я достигнаха. - Не дойдох да се оправ…

Дейвид сви устни. Трябваше внимателно да подбира думите си, не искаше да нарани Катрин ненужно, а само преди дни я беше обвинил, че може да си измисля. - Знам. - изрече накрая, стараейки се да изглежда спокоен. - Не знам…

Опасенията на Дейвид станаха реалност. Тя никога не избягваше погледа му, нито пък е изглеждала толкова съкрушена. - Защо не пожела да ми кажеш?

Дейвид преглътна и доближи вратата към терасата. Той прекрачи прага и остана на мястото си. Стъписа се, когато видя избледняващите наранявания по лицето на Катрин. - Катрин? - изрече той.

Дейвид продължи да върви, но Силиа го забавяше. В поредния път, опитвайки да се отскубне от нея, той я избута на земята. Беше ядосан и притеснен. Той си пое дълбоко въздух. Силиа не беше виновна с нищо, за да заслужи под…

Дейвид изсумтя. Все повече се убеждаваше, че станалото с Катрин е много сериозно. - Дръпни се. - изрече той и избута Силиа настрани, сетне си преправи път и тръгна по коридора на замъка.

Дейвид дойде до дома на Катрин и започна да блъска по входната врата. Нямаше да си тръгне от тук, докато не му кажеха какво бе станало.