Търсене

- Те такива дълго оцеляват, освен ако някой не ти ги принесе в жертва. - изрече Аджакс.

Аджакс отново огледа тълпата. - Нямам особено впечатление. Само бих казал, че онзи гол мъж никога не би станал бог. Това е пълно безобразие!

Аджакс се засмя. - Това е безумие. Трябва да прекараш целия си живот, за да се харесаш на нещо, което да те издигне в бог. Ужас.

- Върховният бог и върховната богиня са създали останалите богове. - въздъхна Аджакс. - Пълна тъпотия.

- Предполагам, с тези демони не сте роднини? - попита Аджакс. - Друго е, когато уж баща ти ти отнеме силите.

- Аз съм Аджакс, ефоският бог на войната. - изрече мъжът. - Не съм чувал за расата ти до сега.

Аджакс се обърна към тази непозната лисица. Силиа му беше казала нещо за еритоските богове. - Ти еритоска богиня ли си? Изглеждаш по-различно от тези тук.

Аджакс отиде да си налее вино, докато чака принцесата да се върне. Той отпи една глътка и почти моментално я изплю. - Каква е тая помия? Как човеците го пиете това?

Аджакс се изсмя. - Иначе? - изрече той. - Макар и без сили, пак мога да ви избия всичките. Ти се моли Силиа да се върне жива и здрава.

Аджакс скръсти ръце. - Това не е мой проблем. И ако се е случило, лошо за вас тогава. - отвърна богът. - Аз не обичам много живи хора, знаеш.

Аджакс още повече се намръщи. - Проклетият дъртак Хенар ми отне повечето сили и трябваше да дойда тук, за да накарам Силиа да говори с него да ми ги върне. Тя е в Ефос в момента и преговаря с дъртака.

Аджакс се намръщи. Трябваше час по-скоро да си върне оригиналната форма и да ги смачка тия като въшки. - Ти се радвай, че не мога да използвам напълно силите си, щяхте да видите всичките. - изсумтя богът. - Аз съм Аджакс…

- Добре де, отвлякох я. - отвърна богът на войната. - Трябваше да свърши нещо за мен, скоро ще се върне. Няма нужда да врещиш толкова.

- Никъде? - вирна вежда Аджакс. - Някакъв проблем ли има?

Аджакс беше потресен. Той забеляза отвратителното деяние на този непознат мъж и се зачуди принцеса Силиа такъв приятел ли искаше да защити? - Тази явно не е наред с главата. - въздъхна шумно богът.

Аджакс се появи на партито. Силиа се беше съгласила да говори с Хенар само и само богът на войната да не нарани приятелите ѝ. Уговориха се да се чакат на това парти и мъжът пристигна. Той не поздрави никого от тези хора,…

- За твое добро и това на приятелите ти ще е добре да говориш с него. Даже ще е добре той да ми върне нещата обратно. - изрече Аджакс. - Ще ми гостуваш три дни и тогава ще видим какво ще се случи. Аджакс излезе от стаята…

Аджакс махна с ръка. - Това не е мой проблем. Проблемът ми е, че не може да няма Бог на войната в Ефос. - изсумтя мъжът. - Помисли си хубаво.

Аджакс се намуси. - Продължавай да се подиграваш. - изсъска богът. - Добре, ще ти дам няколко дни да си помислиш. Ако не говориш с Хенар обаче, ще останеш без приятели.

От ръцете на Аджакс започнаха да прехвърчат малки светкавици. - Да се извиня?! АЗ да се извиня?! - повиши тон богът на войната. - Ти чуваш ли се? Това никога няма да се случи!

Аджакс скръсти ръце и се намръщи още повече. - Продължавай да се смееш, продължавай. Да видим няма ли да те хвърля през някой прозорец. - изсумтя богът. - Пределно наясно съм, че няма как да ми върнеш силите, не съм тук …

Аджакс се намръщи още повече, ако това въобще беше възможно. - От години се опитвам да унищожа злото сред нас, но уви, Хенар не позволява. Бях на път да започна война с онези проклети богове на злото, но Хенар ги защити …

Аджакс се засмя и скръсти ръце. - И как щеше да ме спреш? Нищо нямаше да можеш да направиш. Не се тревожи, приятелите ти са добре. Не опитаха да се намесят, което ги спаси, ако трябва да бъда честен. - отвърна богът на в…

Аджакс се засмя, сетне се намръщи. - Не ме предизвиквай, принцесо. - изрече той. - Не беше особено трудно. Взех те и отлетях. Щях да питам как може да не ме познаеш, но не помня някога да съм ти се явявал в човешка форма…

- Отвлякох те. - невъзмутимо отвърна Аджакс.