Търсене

Аджакс се изсмя тихо. - Сякаш съм. - изрече той. Рядко минаваше ден, в който да не мисли за нея и да не съжалява за избора си. Смяташе, че чувствата са слабост и не отиват на такива като тях. Грешеше.

Аджакс изсумтя. - Хенар я унищожи. Венара... не беше най-добрата. Преди Хенар да направи боговете да са богове на общи названия, всяко нещо отделно си имаше бог. Бог на морето, бог на океаните, бог на реките, бог на трев…

Очите на Аджакс се разшириха. Как бе узнала това? Никога не е споделял подобни неща пред Венара. - Как разбра?

Аджакс разтърка чело с ръка. Дори не разбираше как Силиа бе успяла да види нещо от спомените на Венара. Ядрото пазеше ли подобни неща изобщо? - Това е дълга история. - с горчивина в гласа отвърна богът на войната.

Аджакс присви очи. Това не беше особено добре. - Какво значение има?

Аджакс я погледна. - Дадох ти част от силите си, забрави ли? Няма да можеш да ги ползваш, но това не е важно. - излъга я той.

Аджакс освободи Силиа от магическите окови, с които я бе оковал. Извади от палтото си манерка с вода. - Ето, изпий я.

Аджакс се върна в замъка си. Беше тихо. Толкова тихо, чак беше плашещо. Богът на войната знаеше, че Силиа не може да умре, но никога не пречеше да бъде напълно сигурен. Той с бързи крачки се отправи към спалнята, в която…

Аджакс разтърка чело с ръка. - Да, няма да стане. - промърмори той и се обърна към нея. - Ще се видим след точно три дни. Нямаше представа какво щеше да прави, но трябваше да живее сред човеците, докато това приключи. Ня…

- Няма как. - отвърна Аджакс. Наистина нямаше как без да я убие преди това. - Ще издържиш. Само три дни. Той се доближи до прозореца. Арзай наистина бе побързал да я подцени. Изглежда болката не бе чак толкова силна.

- Не мога. Аджакс взе ядрото на Венара и приближи леглото. Надвеси се над Силиа и ръката му засия в жълтеникав цвят. Той притисна ръка върху корема на Силиа и "пъхна" ядрото в нея. - Готово.

- Фрагмент от силите ми. - излъга Аджакс. - Ще ти го дам и ще изпитваш агонизираща болка точно три дни. Няма да умреш, нито ще кървиш. Просто малък ад за кратък период от време.

- Вече го правя. - изсмя се Аджакс и призова кутията, в която беше разрушеното ядро на Венара. - Признавам, че проучването, което направих не ми харесва, но ще оцелееш. Ще е просто лош спомен.

- Не те питам. - твърдо изрече Аджакс. Богът на войната призова окови, светещи в жълто. Те се омотаха около крайниците на Силиа и я приковаха към леглото. - Може да се противиш, оковите няма да те наранят, обаче няма да …

Аджакс се изсмя. - Май забравяш коя си. Хенар никога не би ти посегнал с пръст, нито би позволил на друго божество да го стори. - отвърна богът на войната. - Той никога няма да пожелае да му върнеш тази част от силите ми…

- Не разбирам как така не виждате нищо лошо в това аз, богът на войната, да се извинявам! Това е унижение! - кресна Аджакс. - Все едно. Не питам за мнението ти. Без пълен набор от сили, онзи мой заместник няма да става з…

- Много въпроси и все неправилни. - въздъхна Аджакс. - Не, не съм се върнал в Ефос, но получих лоши новини. Ще ме убият скоро, но няма да си отида просто така. Казваше ѝ част от истината, не бе сигурен само за времето. -…

Аджакс много добре знаеше, че Арзай нямаше да си държи езика зад зъбите, затова бе принуден да действа. Беше се явил пред Силиа, след което я грабна и просто я отвлече. Пусна я, когато влязоха в небесния замък. - Трябва …

- Някой пък защото ще го пита. - изсмя се Аджакс.

Аджакс се обърна към Арзай. - Ти наистина няма за какво да се тревожиш. Просто се прибери и се върни, когато те повикам с онзи дето ми е заместник. Толкова искам.

- Човек е, да, но е Фингел. Не бързай да я подценяваш. - изрече Аджакс.

- Няма да я връщам. Не мога да върна Венара, ядрото ѝ е унищожено. Тя е само болезнен спомен. Богиня, която проклетите човеци забравиха. - изсумтя Аджакс.

Аджакс сви рамене. - И кой ще ме спре? Ти просто се прибери и си мълчи, от тук нататък и сам мога да се оправя. Ще те повикам след време и тогава ще доведеш и тоя мой заместник.

Аджакс се засмя. - Кой е казал, че ще я възрождавам? Имам съвсем друга идея. Такава, срещу която Хенар никога няма да посмее да се възпротиви! - отвърна богът на войната и със зоркия си поглед засече разхождащата се Сили…

- Преврат? Съвсем не. - изсмя се Аджакс. - Превратите са за идиоти. Не ме интересува кой ще управлява Небесният Съвет на дъртия идиот. В лицето ще му навра спомен от преди седем века, за да си знае!