Търсене

- Несъмнено, но не планирам да използвам тези кристали за разплащане. Искам само един, за да го добавя към колекцията си. - невъзмутимо продължи лисицата.

- Диамантите, които наемният убиец ми даде са все още в дома ми, разбира се. - невъзмутимо отвърна Юки. - Те нямат нищо общо с кристалите тук.

- Дори и да е така, само един от тях би бил ценна реликва за колекцията ми. Аз също колекционирам отрови, знам как да се пазя от повечето от тях. - изсумтя лисицата, спомняйки си отново за стореното от Неро.

- Цялата територия е осеяна с кристали. - започна да спори Юки. - Как би могло да няма скъпоценности?

- Никой няма да си ходи, докато не разбера повече за това място. - злокобно се усмихна Юки. Омръзна ѝ да се преструва на мила и добра. След като трябваше цялата група да се завърне невредима, щеше да се случи само, ако ѝ…

Юки продължи да се смее. Тази жена наистина не бе с всичкия си вече, явно човеците не живееха прекалено дълго, преди да загубят разсъдъка си. - Това е повече от нелепо. - през смях продължи тя. - Сигурна съм, че биха бил…

Лисицата не успя да сдържи смеха си.

Юки присви очи. Тази дъртачка не се ли беше оплаквала, че поведението на Нана ще притесни внуците ѝ преди? - Внуците Ви не са ли деца? Биха били повече от безполезни тук.

Юки в никакъв случай не планираше да си тръгва, преди да научи всичко, което я интересуваше за това място. - Свободна сте да си вървите. - усмихна се лисицата. - Разбира се, без останалата част от групата, не е съвсем си…

- Аз не съм човек, но благодаря за предупреждението. - "По-отровена не бих могла да стана" въздъхна лисицата, но все пак реши да не рискува още сега с непознат за нея материал. Трябваше да запомни това място и да се върн…

- Изглежда невероятно. - усмихна се Юки и побърза да се огледа наоколо. Навсякъде имаше кристали.

Лисицата нямаше търпение да пристигнат и да разгледа наоколо. Мъртъв драконов владетел означаваше, че несъмнено мястото ще крие нещо ценно.

На Юки започваше да ѝ писва да слуша тези глупости, искаше да види какви скъпоценности се крият във въпросната пещера. - Освен ако не желаете да Ви освободя от тези две чувства завинаги, предлагам да отидем да видим пеще…

- След като е бил толкова могъщ владетел, как се е случило така, че е бил превърнат в пещера? - не че самата Юки не знаеше как се случват тези неща, просто ѝ бе любопитно какво точно се е случило тук.

Юки наостри уши, чувайки думите на Серена. Вероятно на мястото, за което говореше щеше да има скъпоценности. - За какво по-точно става дума? - попита лисицата.

- В такъв случай е повече от прекрасно, че въпросната "долна курва" не присъства тук в момента. Сигурна съм, че би била доста щастлива да чуе гласа Ви. - с фалшива усмивка на лице продължи Юки.

Юки кимна удобрително. - Аз също съм дошла тук за златото, не за обсъждане на бивши и бъдещи стари трупове. - подигра се лисицата.

Юки започваше да разбира негативното мнение на Нана за тази старица. Наистина беше доста дразнеща. Лисицата реши да не се включва в този спор, така или иначе изглеждаше, че на това пътешествие ще има доста негативна енер…

- Не знам кой е този Синамор, но ми е трудно да повярвам, че живот в село би бил по-добър от този в кралство. - невъзмутимо отвърна Юки, разглеждайки маникюра на едната си ръка.

Юки се изсмя с глас, когато видя, че последната им "съотборница" е старицата, от която се оплакваше постоянно Нана. - Не съм сигурна какво им е на годините Ви, аз съм живяла доста повече и се чувствам отлично. - присмя с…

Юки присви очи. - Аз и наемният убиец не сме приятели. Но да, това е името ми. - с леден тон отвърна лисицата.

Юки пристигна във въпросната гора и видя, че се е паднала с онова момиче - Серена. - Здравей. - поздрави лисицата. - Предполагам е добре, че си тук. Имаме шанс да знаем какво правим.

Юки дойде в арената и прочете условията на новото събитие. Наградата ѝ се хареса, затова лисицата изписа името си под това на Серена. Надяваше се да не се падне с някакви абсолютни идиоти.

Юки дойде до бойната арена, за да прибере кристалите, които ѝ се полагаха. Лисицата не бе избрана за нито една от лотариите, но поне не бе загубила нищо. Тя си взе дължимото, след което се запъти към дома си. Юки получав…

Юки дойде в бойната арена и прочете условията на новото събитие. Никак не ѝ се нравеше възможността да изгуби, но трябваше да се опита да спечели някоя от наградите, изглеждаха прекалено примамливо. Лисицата се записа, с…