Търсене
802 поста от Шао Юки
Лисицата излезе из-зад шубраците и се приближи към идиотката. - Предполагам ти си глупачката, която се опитва да ми осуети плановете. - злокобно се усмихна жената.
Юки беше бясна, наемният убиец ѝ беше показал къде ще бъде мястото за среща с въпросната му "клиентка", затова лисицата реши да отиде лично там. Как смееха тези противни твари да ѝ се противопоставят?!
- След като не знаеш, сега ще разбереш. Няма да оставя нещата така, идвай. - студено отвърна лисицата и тръгна към Калабрия, хващайки наемния убиец за китката и повлачвайки го със себе си.
Юки спря да разглежда ръката си и се обърна рязко към наемня убиец. - Онзи негодник ми е погодил номер? - гневно отвърна лисицата. - Не, не е възможно, той е под влияние на умението ми... Да не би там да има и друга като…
- За това колко точно си глупав бих могла да споря. - все така незаинтересовано отвръщаше Юки, разглеждайки ноктите на едната си ръка. - Имам много врагове, защо бих се интересувала от някой, който дори не се осмелява да…
Юки извъртя очи. Може би щеше да се притесни, ако беше някой друг, но вече познаваше този наемен убиец и знаеше, че силите му не се простират особено отвъд човешките и тези на елфите. Не беше истинска заплаха за нея. - И…
Юки повдигна вежда, чувайки досадния глас на наемния убиец. - Какво искаш? - студено попита жената.
Юки дойде в покрайнините. Знаеше, че със сигурност бе закъсняла, но не я интересуваше особено. Най-много да беше пропуснала простотиите на лудия коняр.
Юки въздъхна. Тези както винаги бяха пълни идиоти. Тя се запъти към замъка си, надяваше се скоро да бъде потърсена от императора на Калабрия.
Юки въздъхна, наблюдавайки ненормалника Каво. Тя се приближи до него и елфката. - Престани. Партито ми не е място, където да си показваш психичните отклонения. Ако не престанеш... - злокобно изрече лисицата.
Юки извъртя очи. Каво беше чисто луд, както винаги. Жената си наля амброзия и бавно отпи от нея. Още от сега се занимаваше с ненормалници. Да организира това събиране беше лоша идея.
Юки запуши носа си с ръка, защото вонята не се траеше. - Интересно. Твърдиш, че се страхуваш от мен, но си позволяваш да ме наричаш "курво" и да ми се правиш на интересен. Бъди спокоен обаче, - махна пренебрежително с ръ…
Юки скръсти ръце. - След като "нямате проблеми", защо се озъртате наоколо, все едно нещо ви гони? Мислех, че никой не е достатъчно луд, че да се занимава с вас. - повдигна вежда лисицата.
Юки извъртя очи, когато забеляза странното поведение на коняря. Тя се приближи до него. - Какъв ти е проблема, пак? - студено попита жената.
Юки дойде в покрайнините и зачака идиотите. Беше хипнотизирала няколко жители на Еритос да донесат храна и напитки, след като го сториха, тя ги отведе зад хълма и изпи душите им.
Юки реши да организира парти, все пак скоро щеше да е безмерно богата и нямаше да ѝ се налага да се занимава с тези пълни идиоти. Тя остави поканите и си тръгна. "Юки ви кани на парти в покрайнините на 04.05 от 20:00ч."
Юки дойде да се запише за новото събитие. Не ѝ пукаше дали ще я изберат, така или иначе скоро щеше да има много повече злато от това, което тези малоумници предлагаха. Жената изписа името си, след което си тръгна.
Юки реши да си ходи. Тези както винаги, бяха пълни идиоти. Тя не пожела лека вечер на никого и се запъти към замъка си.
Юки все повече нямаше търпение проклетият ѝ палат да стане готов. Само да се добереше до харема на Калабрия... Трябваше и да измисли какво да прави с малоумника Ято, не можеше да го вземе там. Всъщност, имаше един начин,…
Юки пристигна на партито, макар и да не ѝ се занимаваше с тези идиоти. Беше получила телеграма от Калабрия, че дворецът ѝ съвсем скоро ще е готов, надяваше се да стане по-бързо. Тя вяло поздрави, след което се отдалечи в…
Юки реши да дойде, за да си вземе златото. Не знаеше кога императорът на Калабрия ще се върне, но се надяваше да е скоро, тъй като вече започваше да губи търпение. Знаеше, че няма да посмее да ѝ погоди номер, понеже бе п…
Юки реши да се прибира. Трябваше да измисли какво да прави с нещастника Ято и къде да го разкара, не можеше да го вземе със себе си в Калабрия, този пълен идиот щеше да провали всичките ѝ планове, ако започнеше да избива…
След като се увери, че императорът е достатъчно далеч, Юки се изсмя с глас. - Толкова усилия положих да открия тази империя, а тя наистина взе, че дойде при мен.
Юки дочу наемния убиец, но не можеше да се занимава сега с него. Тя се обърна към глупавия император. - Наистина ли? Ще построите това за мен?