Партито на Лилит

- И вашето не е било лесно. Можем само да предполагаме какво щеше да стане, ако семействата бяха разбрали за връзката им. Тя беше тайна, нали?

- Наистина не знам защо си толкова настоятелна относно това. Сигурна ли си, че не е заради Крис? Твърдиш напоследък, че не си влюбена в него, но думите ти съвсем друго показват.

Лилит се засмя.
"Няма нищо такова, Серена. Просто се чудя как може да ми отказва. Не съм свикнала на откази от мъже, честно казано.", изрече Лилит. "Можеше да направи нещата по-лесни и да се отърве, но уви."

- Лорд Адриан и лейди Моника? - тихо се засмя Крисчън. - Тя никога не е имала връзка с лорд Адриан, това не е възможно, предвид неговите предпочитания. Сделката беше тя да се омъжи за него, но както той крие тази тайна за себе си от Главния Старейшина, така и тя криеше бремеността си от Сантяго. Първоначалният план беше просто да продължим със сватбата, но после размислихме, тъй като визуално между двамата няма никаква прилика. Ако някой се усъмнеше в произхода на детето, щеше да стане лошо за нас. Това имах предвид. Не че съм съгласен и с последвалата ѝ идея, но уви, такъв е животът...

- Не мисля, че за Крис е приоритет да се отърва от теб, Лилит. - засмя се Серена. - Не изглежда като човек, който би могъл да бъде принуден да стори нещо, ако не си влюбена в него, тогава защо си толкова настоятелна? Всеки друг би се отказал на твое място.

"Нали ти казах, че не съм свикнала на откази от мъже? Просто не виждам адекватна причина, поради която отказва.", сви рамене жената.

- Добре, чух те, но въпреки това, той продължава да отказва. - сви рамене Серена. - Не виждам изход от тази ситуация.

"И аз, за съжаление.", въздъхна Лилит. "Времето ще покаже."

Шен Юан пристигна в покранините на Еритос, заедно със свита от слуги. Едва когато закрачи из тревистата местност, умът му започна да се избистря. За каква се мислеше Фанг Лилуо, че си беше позволила да му нарежда?! А с кой акъл той самият се бе съгласил?! Императорът нямаше отговор на въпросите, които изникваха в съзнанието му, нито защо се намираше насред покрайнините на чужда територия посред нощ. В далечината той забеляза група хора и даде знак на свитата си да се приближат към тях.

- Аз имах предвид връзката ѝ със Сантяго. - изрече Силиа. - Малко не ги разбирам там, но и не желая. И си прав, идеята ѝ да остави Селесте наистина не е никак добра.

- Както не са добри и хората, при които я остави. - раздразнено отвърна Крисчън и махна с ръка. - Но както и да е, това за огромно съжаление, не е моя работа.

Катрин реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите.

Дейвид също реши да се прибира. Животните разбира се, не се спираха. Той им пожела лека вечер и тръгна да се прибира.

Евдемия реши да си върви. Не ѝ се занимаваше с глупостите на гнусната Свиня Каво.

Каво киризи курвата че прай прибиране и са активира много завалията щото пак не го обслужи курволъка. Каво си зе кончо и Курвито и каза бай на мацките и тръгна да си прай турбосферата и препсува тъпата курва.

Шен Юан се приближи до групата и забеляза там двете жени, които отказаха да се присъединят към харема. Тъкмо понечи да се обърне и да си тръгне обратно за Калабрия, но имаше нещо на това място, което го спираше да го стори. Той се приближи до червенокосата жена, чието име не помнеше.
- Здравей. - поздрави императорът.

"Здравейте. Какво ви води насам?"

Силиа въздъхна.
- Дано се осъзнае скоро и промени решението си. Селесте заслужава по-добър начин на живот.

- Интересното е, че не знам. - отнесено отвърна Шен Юан. - Трябваше да дойда тук. - той се обърна и видя една изключително красива жена, стояща встрани от останалите. - Коя е тази жена? - попита той, сочейки с пръст към нея.

- В това съм съгласен. - отвърна Крисчън. - Опасявам се, че лейди Моника не желае и да чуе относно мнението си по въпроса.