Партито на Лилит

Силиа извъртя очи, още една ненормалница.
- Тук се напълни с луди. - измърмори под нос принцесата и отиде да си налее чаша бяло вино. Забеляза и че Крисчън бе пристигнал. - Здрасти, Крис.

"Ходил е, да.", изрече Лилит. "Трябва и Силиа да отиде, за да си знае онази."

- Здравей. - усмихна се Крисчън. - Закъснях ли прекалено много, или караниците просто все още не са започнали? - засмя се мъжът.

- Защо говориш така от край време, Лилит? - изненедано отвърна Серена. - Силиа е добър човек и не заслужава това отношение.

"Добър човек, може би. Прави разни магии на разни хора, за да ѝ обръщат внимание.", намръщи се Лилит.

Серена повдигна вежди, сетне се засмя.
- Лилит, не знам дали осъзнаваш колко нелепо звучи това. Защо би ѝ било на Силиа да прави подобно нещо?

- Още не са започнали, но вероятно скоро. - засмя се Силиа. - Спокойно парти няма да е типично за нас.

- Прекрасно! - плесна с ръце подигравателно той. - Тъкмо бях започнал да се притеснявам, че може да сте се разболели колективно.

"За да не обръщат внимание на това какво дърво е. Крисчън е най-потърпевш, изобщо не разбирам как я намира за привлекателна и продължава да я търси."

- То ние сигурно сме си болни. - засмя се принцесата. - Странно ще е да се оправим. Предполагам, че скоро Каво ще започне да се прави на Евдемия, Лилит също няма да стои кротка. Напоследък и Елвира взе да се прави.

Юки наблюдаваше новодошлата и добре чу разговора ѝ с онази глупачка Силиа. Най-после, след толкова търсене, тази империя сама реши да дойде при нея. Реши да изчака още малко тази жена да се почувства напълно в безопасност сред идиотите, след което щеше да действа.

- Не съм особено сигурен, че има спасение за менталните проблеми на Каво и Лилит. - зацъка с език Крисчън. - Елвира?

Афсол допи чашата си, след което си наля още една. Нямаше по какъв друг начин да се справи с мъката си.

Каво прай подарак за курвата от кал подарака беши чеп напраен от кал кончо пръдна да го опече да става твърд като на Каво чепа Курвито го фърли на курвата да зима в остата да и са пада напрао.

Силиа въздъхна.
- След сватбата на Афсол и Аша, не спира да ги засипва със странни подмятания. Разбирам я де, това ни дойде като гръм от ясно небе.

Евдемия се отдръпна преди тази простотия да я докосне.
- Това може да си го навреш в задника, Свиньо гнусна! - извика жената.

- Тази ситуация наистина е доста странна. Нямам много опит в тези неща, именно поради подобни причини. - засмя се Крисчън. - За мое щастие съм един прост слуга, та не ми се налага да мисля за тези проблеми.

Елвира се зачуди какво им става на влюбените гълъбчета. Нещо изглеждаха тъжни. Жената си наля вино и приближи двамата младоженци.
- Какво ви има? - запита тя. - Наскоро се оженихте, какви са тези начумерени физиономии?

Каво кряка като шимбанзе.
- Але курво туй за тебе армаган ве да са кефиш на макс да си удряш гъза в тавана. - обясливо каза Каво.

- Взимай си го ти, Свиньо тъпа.

Силиа въздъхна.
- Е, да. Надали има кой да те принуди да се ожениш насила.

Каво си изкара пръстите и напрай среден пръст на курвата и си събу гащята и си въртя яко чепа курвата да си знай.

Афсол въздъхна. Вече не беше сигурен дали разбира или не поведението на Елвира.
- Елвира, знаеш как е. Нямахме избор.

Крисчън се изсмя с глас.
- Съжалявам, нямах за цел да се подигравам на положение на брат ти, просто никога не съм успявал да разбера благородниците. За мен всичко това е излишно, разбира се, че не би могло да ми се случи. - отвърна той. - За мое щастие не получавам и подобни предложения, може би Арус има малко повече опит в тази насока. - продължи да се смее мъжът.

Елвира се засмя.
- Разбира се. Нали много се обичате, нормално следващата стъпка да беше сватба. - изрече тя. - Трябва да ни разкажете как пламна нестихващата любов помежду ви.