Партито на Лилит

"Нали ти казах, че не съм свикнала на откази от мъже? Просто не виждам адекватна причина, поради която отказва.", сви рамене жената.

- Добре, чух те, но въпреки това, той продължава да отказва. - сви рамене Серена. - Не виждам изход от тази ситуация.

"И аз, за съжаление.", въздъхна Лилит. "Времето ще покаже."

Шен Юан пристигна в покранините на Еритос, заедно със свита от слуги. Едва когато закрачи из тревистата местност, умът му започна да се избистря. За каква се мислеше Фанг Лилуо, че си беше позволила да му нарежда?! А с кой акъл той самият се бе съгласил?! Императорът нямаше отговор на въпросите, които изникваха в съзнанието му, нито защо се намираше насред покрайнините на чужда територия посред нощ. В далечината той забеляза група хора и даде знак на свитата си да се приближат към тях.

- Аз имах предвид връзката ѝ със Сантяго. - изрече Силиа. - Малко не ги разбирам там, но и не желая. И си прав, идеята ѝ да остави Селесте наистина не е никак добра.

- Както не са добри и хората, при които я остави. - раздразнено отвърна Крисчън и махна с ръка. - Но както и да е, това за огромно съжаление, не е моя работа.

Катрин реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите.

Дейвид също реши да се прибира. Животните разбира се, не се спираха. Той им пожела лека вечер и тръгна да се прибира.

Евдемия реши да си върви. Не ѝ се занимаваше с глупостите на гнусната Свиня Каво.

Каво киризи курвата че прай прибиране и са активира много завалията щото пак не го обслужи курволъка. Каво си зе кончо и Курвито и каза бай на мацките и тръгна да си прай турбосферата и препсува тъпата курва.

Шен Юан се приближи до групата и забеляза там двете жени, които отказаха да се присъединят към харема. Тъкмо понечи да се обърне и да си тръгне обратно за Калабрия, но имаше нещо на това място, което го спираше да го стори. Той се приближи до червенокосата жена, чието име не помнеше.
- Здравей. - поздрави императорът.

"Здравейте. Какво ви води насам?"

Силиа въздъхна.
- Дано се осъзнае скоро и промени решението си. Селесте заслужава по-добър начин на живот.

- Интересното е, че не знам. - отнесено отвърна Шен Юан. - Трябваше да дойда тук. - той се обърна и видя една изключително красива жена, стояща встрани от останалите. - Коя е тази жена? - попита той, сочейки с пръст към нея.

- В това съм съгласен. - отвърна Крисчън. - Опасявам се, че лейди Моника не желае и да чуе относно мнението си по въпроса.

Лилит погледна към жената, която сочеше императорът.
"Това е Юки.", изрече жената.

- Юки... - монотонно отвърна Шен Юан. - Какво прекрасно име. Познаваш ли я?

- Жалко за детето. - изрече Силиа. - Разбирам, че е била много наранена от постъпката на Сантяго, но не биваше да си го изкарва на горката Селесте.

Лисицата имаше страхотен слух и чуваше всичко. Прекрасно, дори и от това разстояние, хипнозата ѝ работеше безотказно. Този император съвсем скоро щеше да се приближи.

"Бих казала, че да.", сви рамене Лилит. "Вярно, че вие нямаше как да св запознаете, тя не беше в нашия отбор, когато ви помагахме."

- Уморил съм се да повтарям това, уви без резултат. - Крисчън реши да смени темата, така или иначе разговорите за Селесте и съдбата ѝ единствено му напомняха колко безсилен е в така създалата се ситуация. - Нашата приятелка Юки отново прави подозрителни неща. - присви очи той.

- Отбор? - повиши леко тон императорът. - Такава прекрасна жена не бива да участва в никакви отбори, нито бих си простил да се труди в помощ на Калабрия! - отсече той. - Доведи я тук, трябва да приеме да ми стане съпруга!

Серена реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на останалите и се запъти към замъка си.

- Да, опитва се да затрие тази империя и явно ще ѝ се получи. - въздъхма Силиа. - Дотук с работата ми с Калабрия.

- Не започвай отсега с лошо. Може просто да иска да ги обере. - засмя се Крисчън.