Партито на Лилит

Силиа се засмя, макар и да не беше особено смешно.
- Ще се разбере някога какво наистина го е накарало да се ожени за нея. От Елвира знам, че е отказвал. Не знам татко как го е принудил да го стори.

Аша реши да се намеси.
- Госпожице Елвира, моля ви, не говорете така. - изрече жената. - Нямахме избор. И на нас не ни харесва това положение, но трябваше да се случи.

Елвира изсумтя.
- Ти въобще защо се месиш? Получаваш онова, което искаш, защо още говориш?

- Не бих могъл да предположа, но вероятно е ставало дума за нещо важно. Тази ситуация е прекалено странна. - отвърна Крисчън.

Аша започна да се ядосва, но не биваше да го показва.
- Не получавам нищо, госпожице. - въздъхна младата жена. - Ситуацията е сложна и неприятна, както за мен, така и за принц Афсол. Мисля, че думите ви го нараняват.

- Лилит, Силиа е доста красива жена, защо ти е странно, че Крис я намира за привлекателна? Според мен двамата много си отиват. - отвърна Серена. - Не съм сигурна и че думите ти относно уменията ѝ са истина.

Лилит се намръщи.
"Защото не си била с нея. Красива е, да, но скоро ще се съсухри, ако продължава да не се грижи за външния си вид. И не мисля, че изобщо е решила да се усъвършенства."

- Дано скоро сподели, за да измислим начин как това да приключи. - въздъхна принцесата. - Не ми харесва какво прави със себе си. Затваря се в библиотеката и се налива.

Юки забеляза, че новодошлата не си говори с никого и се приближи до нея. Това беше перфектният момент да я хипнотизира.
- Отиди до дома си и повикай съпруга си, накарай го да дойде на това място на всяка цена. - изрече тя, загнездвайки мисълта в съзнанието на младата жена. Дори и да не беше достатъчно влиятелна, че да може да нареди на съпруга си да дойде, остатъчната хипноза щеше да го принуди да се вслуша в думите ѝ.
Лисицата се усмихна злокобно.

- Това определено не звучи добре. - поклати глава Крисчън. - Дори и с теб ли не желае да сподели?

Серена въздъхна.
- Добре, Лилит, да предположим, че ти не си била доволна. Защо си склонна да смяташ, че не се е подобрила след толкова време? А и поправи ме ако греша, но преди време твърдеше, че ти е харесало с нея, какво се промени?

- Че кое ѝ е сложното на ситуацията? - вирна вежда Елвира. - Ти дойде от никъде си, омая го за два-три дни и се оженихте, много сложно. Сега обаче сигурно си доволна, къпеш се в злато, кралството ти вече няма да е изпаднало.

Фанг Лилуо кимна.
- Ще дойде тук скоро. - монотонно изрече тя, сетне се запъти към Калабрия.

Лилит сви рамене.
"После осъзнах, че не беше кой знае какво.", изрече тя. "Сякаш не чу отговорите ѝ на лексикона. Не мисля, че жените като нея са склонни да се подобряват."

Юки се изсмя тихо, сетне се отдалечи малко от останалите. За да проработи планът ѝ, трябваше да не престава да използва хипнозата си, ако идиотите се приближаа прекалено много до нея, също щяха да бъдат под нейно влияние, а не ѝ вършеха никаква работа.

Силиа поклати глава.
- Не. Аз нямам и много време да бъда край него, но когато мога той отказва. Казва същото, което и на Елвира - така трябвало. - въздъхна принцесата. - Мисля, че донякъде знам какво го измъчва, но не съм сигурна дали и той го осъзнава.

- Добре, всички ги чухме, но от тогава мина доста време, а и Крис очевидно няма нищо против уменията ѝ. Според мен грешиш.

- Това ще се промени след година, госпожице. Скоро ще се махна от животите ви.

- Съжалявам, опасявам се че не бих могъл да дам предположение. Единствените подобни семейни драми на които съм бил свидетел бяха тези между Старейшините и семейството на лейди Моника, а всички тук знаете как завърши тази история. - отвърна мъжът. - Лорд Адриан беше склонен да ни помогне, но щеше да е прекалено рисково.

"Ще видим.", сви рамене Лилит. "Не вярвам да се е подобрила, хора като нея не го правят."