Партито на Лилит

Лилит погледна към жената, която сочеше императорът.
"Това е Юки.", изрече жената.

- Юки... - монотонно отвърна Шен Юан. - Какво прекрасно име. Познаваш ли я?

- Жалко за детето. - изрече Силиа. - Разбирам, че е била много наранена от постъпката на Сантяго, но не биваше да си го изкарва на горката Селесте.

Лисицата имаше страхотен слух и чуваше всичко. Прекрасно, дори и от това разстояние, хипнозата ѝ работеше безотказно. Този император съвсем скоро щеше да се приближи.

"Бих казала, че да.", сви рамене Лилит. "Вярно, че вие нямаше как да св запознаете, тя не беше в нашия отбор, когато ви помагахме."

- Уморил съм се да повтарям това, уви без резултат. - Крисчън реши да смени темата, така или иначе разговорите за Селесте и съдбата ѝ единствено му напомняха колко безсилен е в така създалата се ситуация. - Нашата приятелка Юки отново прави подозрителни неща. - присви очи той.

- Отбор? - повиши леко тон императорът. - Такава прекрасна жена не бива да участва в никакви отбори, нито бих си простил да се труди в помощ на Калабрия! - отсече той. - Доведи я тук, трябва да приеме да ми стане съпруга!

Серена реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на останалите и се запъти към замъка си.

- Да, опитва се да затрие тази империя и явно ще ѝ се получи. - въздъхма Силиа. - Дотук с работата ми с Калабрия.

- Не започвай отсега с лошо. Може просто да иска да ги обере. - засмя се Крисчън.

Лилит изобщо не го разбираше този, но сви рамене и доближи Юки.
"Онзи там те вика.", изрече жената.

- Ако това е целта ѝ, пак е лошо. Те ще вдигнат много цените на съставките си, за да препечелват.

- Работейки с нея съм забелязал, че плановете ѝ имат навика да се провалят, така че на твое място не бих се тревожил твърде много все още. - през смях отвърна Крисчън.

- Прекрасно. - отвърна Юки и се приближи до императора. - Пожелал сте да ме видите.

- Кой не би пожелал подобно нещо? - отвърна Шен Юан. - Красотата ти е сравнима с фонтана на младостта, смея да твърдя че дори го превъзхожда. Чудех се защо съм тук, но очевидно идването ми е било предопределено от съдбата. Няма да мога да живея спокойно, ако не приемеш да станеш моя съпруга!

- Не ѝ вярвам, но ще видим. - изрече Силиа и реши да наблюдава случващото се. Надяваше се плановете на Юки да се провалят, искаше да продължи да работи с империята.

Юки наклони глава. Беше концентрирала силата на хипнозата си върху този идиот, така че другите бяха в безопасност от нея, за сега.
- Ваше Величество, това е щедро предложение, но се опасявам, че ще се наложи да откажа. - отсече тя. - Аз съм куртизанка, публичният дом няма да се съгласи да ме продаде толкова лесно.

- Къде е този публичен дом? Ще им дам теглото ти в злато и повече, ако ми позволят да те откупя. Аз съм владетел на империя, не могат да ме уплашат с цената. - настояваше императорът.

"Знам, тъпако, нали заради това правя всичко това?" Помисли си лисицата.
- Щом сте сигурен, че това е желанието ви. Но... аз нямам дом във Вашата империя.

- Ще имаш най-красивия и величествен палат, ще се вижда чак от тук! - отвърна императорът, смайвайки дори слугите си.