Търсене

Юки остави халбата си на тезгяха и стана от стола, на който седеше. - Съжалявам, това не е мой проблем. Изпълних каквото се искаше от мен, довиждане. - сухо изрече тя, сетне си тръгна.

- Не мога да кажа нищо относно това. Но съм съгласна, че повечето живущи тук не блестят с особен ум. - отвърна лисицата, допивайки бирата си, макар и да не желаеше съвсем да я довършва.

- Значи не е ставало въпрос за мен. И спокойно, всички останали също не разбираме почти нищо от това, което казва. - извъртя очи Юки.

Юки въздъхна. Конярят си позволяваше прекалено много и вероятно трябваше скоро да го научи на урок. - Зависи какво е казал. - студено отвърна лисицата.

Юки присви очи. - Да, този вторият подозрително звучи като Каво. Ако твърди, че искам да го изнасиля, искам да знаете, че лъже. Нямам никакви такива намерения.

Юки се изсмя с глас. - Спокойно, прочетох я в арената, където оставят всички съобщения от короната, но подозирам кого имате предвид. Идвал ли е някой на име Каво?

- Не ме интересува особено. Така или иначе ще взема злато, това е единственото, за което ми пука в момента. - отвърна Юки и отпи от бирата. Не беше съвсем отвратителна, поне това беше плюс.

Юки отново сви рамене. - Не съм от тук, така че не съм особено сигурна какви са обичаите в пиенето на поданиците на Еритос. - невъзмутимо отвърна тя. - Аз лично дойдох, защото ми беше обещана парична награда, ако го стор…

- Нормална, откъде да знам. - сви рамене Юки. Човешките питиета бяха еднакви за нея. - Не ме интересува особено, честно казано.

- Би било хубаво по-малко да обсъждате външния ми вид и повече да говорите за стоката си. - отвърна Юки. - Налейте ми една бира.

Юки извъртя очи. - С човешка кръв. - злокобно се усмихна лисицата. - Скоро вероятно ще стане време да я подменя, за да не паднат.

- Защото съм лисица. - с равен тон отвърна Юки. Макар и видът ѝ да не беше характерен за тези земи, смяташе че живее от достатъчно време в Еритос, за да не буди вече такива реакции.

Юки премигна неразбиращо с очи. - Ушите ми са съвсем наред, чувам прекрасно. - невъзмутимо отвърна тя.

Юки се сети, че за да вземе златото от събитието, трябваше да посети някаква бирария. Лисицата изобщо не си падаше по това питие, но си падаше по злато, затова отиде. Въздъхна, когато видя че е единствения клиент и седна…