Търсене

Докато двете жени си тръгваха, Гордън се обърна към Крисчън. - Крис, ще ми помогнеш нали? Ще идеш ли при Нана?

Гордън изцъка с език. Тази жена им беше прекъснала разговора на най-важното. Мъжът продължи да пие уискито си.

- Можеш ли да посетиш Нана и да я попиташ дали ми е обидена, задето спрях да ходя при нея? Моля те, не искам жената да остава с впечатление, че вече не я харесвам.

- Крис, ти имаш злато, сигурен съм. Можеш ли да ми направиш услуга?

- В такъв случай искам да те питам, как е Беатрис? Дъщеря ми добре ли е в дома ви? Много съжалявам, че я изпратих там да бъде прислужница, но вече не мога да върна времето назад.

Лорд Гордън махна с ръка. - Да де, ти не си ли Крис, бодигарда му? Съжалявам още веднъж за дрехите ти, наистина ще ги платя.

- На тия години къде да тръгвам да градя? - завайка се Гордън. - Освен да стана престъпник, или да започна да се занимавам с роби като Арус... Сетих се къде съм те виждал! Ти не си ли онзи с Арус?!

- Не искам да ме съветваш момче, исках да си излея мъката. Клаудия и Беатрис, дъщеря ми, така или иначе никога повече няма да ме погледнат. Като остана без злато, Нана също няма да ме погледне.

- И аз това казах, но явно е вярно, че в момента не живее сама. - отвърна Гордън и отпи от уискито си. - За мен е без значение, не трябва да се виждам повече с нея.

- Жалко би било, ако се е омъжила. - въздъхна Гордън. - Беше от малкото читави в кралството, след като Делина се отказа.

- И аз не знам, не ходя при нея, така чух от други. - намусено отвърна Гордън, взирайки се в новата чаша уиски, която си беше поръчал. - По някаква причина някакъв мъж е започнал да живее при нея. Кой друг може да е?

- Ако днес трябваше да взема решението, сигурно нямаше никога да ида при нея. - въздъхна лордът. - Спрях да я посещавам вече, но е късно. Клаудия никога няма да ми прости. Пък и чух от други тук в таверната, че сега не р…

- Твърди, че е лисица. Не знам дали е вярно, или лъже, но то в Перлата има елфки, така че не бил се учудил. - ожесточено продължи да обяснява Гордън. - Не брои всяка минута като жените там, дава да правиш всичко, което и…

- Не знам дали си ходил при Нана. - продължи мъжът, сякаш не се интересуваше от отговорите на другия до себе си. Искаше да сподели с някого за случилото се, отдавна чакаше този момент и нямаше да позволи на този да си тр…

Гордън отново въздъхна тежко. - Клаудия е красива, но покрай бизнеса е постоянно заета! Какво можех да направя? Не можех да рискувам при масажистката ѝ Касандра, тя веднага щеше да ѝ сподели, та се наложи да посещавам Пе…

Гордън изгледа мъжа невярващо. - Не бих отседнал в такава дупка, идвам само заради евтиния алкохол. - възрази мъжът. - Макар че скоро вероятно ще се наложи, планирам да продам вилата, Клаудия не ме допуска до хазната на …

- Аз съм виновен, знам. И за дрехите ти съм виновен, ще ти платя двойно стойността им. - въздъхна лордът.

Съдържателят на таверната съжали лорда и му наля чаша студена вода. След като я изпи на екс, мъжът се почувства малко по-добре. - Една нова куртизанка. Не беше от Перлата... Съпругата ми и дъщеря ми разбраха, че съм се в…

- Нана... - отнесено отвърна лордът.

Лорд Гордън въздъхна тежко. - Изгониха ме от вкъщи. - с провлачен глас отвърна той. - Нямам вече нищо аз.

Гордън вдигна поглед. Разбира се, поредната излагация. Повечето хора в кралството разпознаваха лика му. В яда си заради разлятото питие, този мъж несъмнено щеше да го злепостави. Макар и да бе дългогодишен приятел на Ару…

Лорд Гордън за пореден път пиеше в таверната. Откакто го бе изгонила, Клаудия не желаеше да му даде шанс дори да помоли за милост. Възрастният мъж от край време използваше спестяванията си, за да се напива до несвяст поч…

Лорд Гордън въздъхна. За съжаление не можеше дори да спори, беше напълно виновен и съпругата му бе в правото си да реагира по подобен начин. Не можеше наистина да отиде при Нана, но щеше да посети вилата си в покрайнинит…

- Съпруго, наистина съжалявам. Не съм сигурен какво ми се случи, знаеш колко много те обичам и държа на теб и доверието ти. Никога повече няма да посетя Нана.

- Кълна се, че тези десет милиона не отидоха при Нана. - отвърна лорд Гордън. - Ще призная, тях ги дадох на масажистката си, но се заклевам и давам думата си, че между мен и нея никога не е имало нищо сексуално.