Търсене

Нана въздъхна. След като разбра колко точно богат беше наемния убиец, не можеше да рискува да продължава да му дава поводи да я намрази. - Лилит, не се притеснявай за мен. Благодаря ти все пак. Ти, за разлика от някои др…

- Какво ли не. - въздъхна Нана. - Първо някакъв беше убит от онази приятелка на Силиа. - лисицата посочи към Розан, тъй като не помнеше името ѝ. - После тя дойде, за да слушам колко много злато изкарва от проклетата си п…

- Все пак, добре че дойдохте. - Нана се обърна към Лилит. - Беше същински кошмар да стоим тук с дни и да пазим тези кораби. На какво ли не се нагледах в това ужасно кралство.

- Не знам за какво говориш. Той изчезна безследно. - сви рамене Нана и се вгледа в далечината.

- Или в Кросфайър Муунлайт вече се е напълнило с всякакви луди. - въздъхна Нана и се обърна към наемния убиец. - Ние поне не си мажем кръв по косите.

- Ти представи си, тази нещастница правела близо триста милиона от парфюмерията. Но, понеже е доста глупава, вече ги е загубила. - продължи тихо да се смее лисицата.

Нана погледна към Силиа. Тази с кръв ли си беше омазала косата? Лисицата се изкикоти тихо и сръга Лилит в лакът, за да види и тя.

Нана реши да си налее вино. Поне да знаеше за какво го бе пазила толкова време.

Нана с радост поздрави Лилит. - Надявам се, че не. Инак ще сме стояли тук толкова време напразно. - отвърна лисицата.

- Имам ли друг избор? - въздъхна лисицата. Арус определено щеше да ѝ даде още злато. Особено ако онази оцелееше.

Нана въздъхна. - Предвид, че вече си тръгна, а корабите са съвсем невредими, предполагам, че е безопасно. Той дори не погледна към тях.

Нана сви рамене. - Някакъв идиот, беше се загубил. Казах му къде е пристанището. - отвърна лисицата. След като имаше шанс онази Силиа да оцелее, не виждаше смисъл да бърза да се радва все още. А и дори и да разбереше за …

- Разбира се, че нямам намерение да правя нищо подобно. Така или иначе, след като има шанс да оцелее, вероятно точно това ще се случи. - ядно изсумтя лисицата.

- Нима? Трудно ми е да повярвам, че е способна да свърши каквото и да било, предвид колко некомпетентна е във всичко. - отвърна Нана. - Разбира се, че сте раса, какво друго бихте могли да бъдете? Няма такова нещо като "б…

- Тогава каква е ползата от всичко това, щом има шанс да не си остане мъртва? - въздъхна Нана. - Макар че и теб те разбирам, едва ли би искал да бъде част от расата ти.

- Тоест има шанс да оцелее всичко това? - повдигна вежда Нана. Само си беше вдигнала очакванията напразно. - Познавайки я, ще се отърве отново.

Нана премигна няколко пъти с очи. - Объркана съм. Какъв бог? Нямаше ли да умира? - скръсти ръце жената.

- Мен ако питаш никога не би била. Ще понижи нивото на интелигентност в расата ви. - изкикоти се Нана. - След като толкова я харесвате, защо ще я убиваш? Не, че това не е музика за ушите ми, но не съм сигурна, че разбира…

Лисицата се изсмя гръмко. - Тази Силиа е спасила нещо? Съжалявам, но това е невъзможно. Тя е глупава, слаба и безполезна. Познавам я. - Нана реши, че този странен "бог" не е заплаха, поради което се върна в човешката си …

- Фингел, разбира се. - присви очи Нана. - Винаги е намесена тази жена. С какво е толкова специална?

- Обикновено е добре да не си чувал за Долината на Кошмарите. - кимна лисицата. - Чувайки за съществуването ѝ, вероятно вече е прекалено късно за териториите Ви. - демоните често завземаха апетитни територии, поробвайки …

- Аз съм Нана. Йокай от Долината на Кошмарите съм. Не знам какво е "ефос" обаче. - поклати глава в отрицание чудовището. Не беше чувала никой от Долината на Кошмарите да споменава подобна локация. - Смъртни ли сте? - не …

Нана излезе от прикритието си. - Кои сте вие? Не, че това което чух току-що не ме зарадва безкрайно, тъй като не харесвам това момиче, но все пак смятам че е редно да се представим. - изръмжа лисицата.

Нана присви очи, слушайки разговора. Имаше шанс онази нещастница да умре? Разбира се, тя беше толкова слаба, а както винаги се беше забъркала в неща, които не разбира. Лисицата изскимтя в опит да се изсмее, макар и да се…

Нана си отдъхна. Не познаваше никого от споменатите в разговора, значи тези не бяха от Валдора, нито от Долината на Кошмарите. Изглежда онази Силиа пак се беше забъркала в нещо странно. Далия май щеше да излезе права за …