Търсене
1984 поста от Нана
Наемният убиец беше отишъл при корабите, когато Нана дочу странни гласове. Лисицата веднага усети, че не са човеци. Шансът да бяха тук за нея беше миниатюрен, но все пак реши да се трансформира в истинската си форма за в…
- Естествено, не съм някаква глупачка! - намуси се лисицата. Щеше да поиска още злато от Арус след всичко това. Не се бяха разбирали да стои с дни на това ужасно място.
- Аз работя сама и се оправям. И никой не ме напада. Кой ѝ е крив, че и с това не може да се оправя? Такива като нея не заслужават да печелят толкова много злато. - скръсти ръце Нана.
- Тази съвсем не е наред. - въздъхна Нана. Докато Силиа се разправяше с наемния убиец, беше се отдалечила, за да се преоблече.
- С по около десетина клиента на ден, ще събереш добра сума. Вярно, ще ти дойдат малко в повече, но с влиянието на опиума ще се справиш. - сви рамене лисицата. - Не е непостижимо. Във Валдора дрогираха лисиците с феическ…
- Има начин да изкараш още злато, но няма да ти хареса, познавайки те.
- И ето затова е важно всеки да има слуги... - въздъхна Нана.
Лисицата присви очи, чувайки сумата. Тази нещастница печелеше толкова от някакъв магазин за парфюми?! Тя сръга наемния убиец с лакът. - Това не е ли повече от заплатата ти? Каква е тази неправда в южното кралство?
Нана тъкмо беше излязла от водата. Лисицата реши да се връща, като взе роклята си със себе си, планираше да я облече по пътя, но виждайки онази досадница Силиа отново тук, лисицата съвсем забрави. - Тези поляни изглежда …
- Така е. - Нана реши да се откаже засега, не си помагаше, като продължава да се кара с наемния убиец. Нямаше да се съгласи после да ѝ даде още злато, ако продължаваше да я мрази. - Ще отида да плувам и без това бях план…
- Ти може и да не желаеш, но на мен не ми пука какво ще стане с нея. - отвърна Нана. - Както каза по-рано - аз се съгласих да помогна на теб и направих каквото можах. Не съм се съгласявала да помагам на нея.
- Съжалявам, но по онова време ти също се държеше ужасно с мен! Ако господарят Неро не беше решил проблема ми, все още щеше да използваш онзи проклет талисман, за да ме заплашваш! - скръсти ръце Нана. - Прецених, че дори…
- За теб и репутацията ти не произлезе почти нищо. Така или иначе дори и да те беше обвинила в изнасилване публично, вероятно никой нямаше да ѝ повярва. Направих го, защото тя се държи лошо с мен - нима аз съм длъжна да …
- Нямах представа, че живее с толкова лоши хора, нито че не са истинските ѝ родители. - продължи Нана. - Може би не бях права и задето разказах на госпожица Далия за случилото се със Силиа, но не можеш да очакваш от мен …
Нана въздъхна. Вероятно онези идиоти знаеха тези неща за наемния убиец, тогава защо продължаваха да мрънкат за проклетата къща? Очевидно не беше кой знае какво за човек като него - най-малкото, което можеше да стори, сле…
На лисицата ѝ беше трудно да повярва. Тя присви очи. - Сигурен ли си, че не ме лъжеш? Ако историята ти е истина, това не означава ли, че си бил по-богат от него по онова време?
Нана въздъхна. - Сега вече разбирам арогантното му поведение спрямо всички. Ако имах толкова злато...
- Жал ми е. - излъга Нана. Интересуваше се само и единствено от това посестримите и побратимите ѝ лисици да са добре. Другите раси не бяха нейна грижа. - Но също така ми трябват слуги.
Нана се огледа наоколо. - Колко точно елфи ще можем да отвлечем и продадем, преди онази кралица на Еритос да се усети?
Зениците на Нана се разшириха. - Колко?! - възкликна тя. Едва успяваше да събере петдесет милиона, ако работеше почти всеки ден.
- Това по никой начин не е честно! - скръсти ръце лисицата. - Аз работя толкова много, откакто съм в Кросфайър Муунлайт и никога не бих си помислила сама да купя подобно имение. Колко точно ти плаща Арус? - присви очи На…
- Все още можеш да ми дадеш всичкото си злато и диаманти. Бързо ще се върнеш към предишния си живот, щом така копнееш за него. Съвсем си полудял. - изсмя се с глас Нана.
- Да се приближиш обратно до нея? Съдбата си, или онази жена - Моника? Ако мислиш, че сега не те харесва, когато имаш злато, си напълно извън ума си, смятайки че станеш ли беден, ще е различно.
Нана бавно затвори очи в раздразнение, сетне ги отвори. - Искаш да си беден? - с още по-голямо недоумение попита лисицата. - Ти не си нормален, наистина.