Търсене

Нана се подсмихна на себе си. Тази история беше повече от нелепа, а останалите изглежда не лъжеха, твърдейки че тъмният елф е психично болен. В Еритос това обаче не бе никак учудващо.

- Аз да не знам много? - повдигна вежда лисицата. - Ти си този, който изглежда не знае нищо.

- Кой знае, изглежда на тези хора явно им е писано да живеят. За разлика от Силиа. - усмихна се лисицата и се обърна към коняря. - Прекрасно. Абсолютно всичко се разбра. Както винаги. - саркастично подхвърли тя.

Нана реши, че след като тъмният елф няма да вземе това насериозно, няма никаква причина тя също да го прави. - Не смятам да ми пада каквото и да било, още по-малко във ваше присъствие. Прощавайте, но нито ти, нито тъмния…

Число: [lotto]4&mua4jy2j-jbb1om[/lotto] - Е, изглежда този път не е писано. Жалко. - подигравателно отвърна лисицата.

- В такъв случай би трябвало да е работа за мен. Макар и да продължавам да не съм сигурна каква е мотивацията ми да върша всичко това. - въздъхна за пореден път лисицата.

- Може би боговете трябва да бъдат по-конкретни в задачите на нас, добрите простосмъртни. За да се избегнат подобни недоразумения за в бъдеще. - засмя се Нана.

- Тази група е доста странна. - засмя се лисицата. - Целта ни е да убием тези... индивиди, но същевременно една от нас държи да ги лекува. Интересно.

- За да убиеш наемния убиец от смях? Предполагам, че има логика. - престори се на умислена Нана, почесвайки брадичката си, слушайки нелепите предложения на коняря.

Нана за пореден път се плесна по челото, сетне се изсмя.

- Има, защото с това не постигаме абсолютно нищо. Аз поне се постарах сам да стигне до смъртта си в тези игри. - засмя се лисицата.

- Съгласна съм, че я заслужава, но е твърде безпредметно да го убиваме тук, като дори не би могъл да види. - засмя се Нана.

Нана се изсмя с глас, чувайки нелепостта на коняря.

Число: [lotto]12&mua3tf14-tjzo6z[/lotto] - Е, изглежда късметът няма да му помогне тук. За жалост не би могъл да види. Успявам да отключа за останалите.

- Типично за него. - изсмя се Нана. - В такъв случай, ще използвам уменията си като крадец, за да отключа на моите "прекрасни" съотборници. - подигра се лисицата.

- Не съм сигурна какво се е случило с трупа ѝ, нито ме интересува от тук насетне. - сви рамене Нана.

Нана се изсмя с глас. - Чакай малко сега. Колкото и да не харесвам наемния убиец, не я е убил той, нито аз. Искрено се съмнявам и Арус да е виновен, предвид колко изненадан беше, когато научи за смъртта ѝ.

- Ами уви, съвсем вярно си е. Защо иначе бих го казала? - повдигна вежда Нана. Този тъмен елф наистина беше напълно луд.

- Да си измислям? В никакъв случай не си измислям, даже бях започнала да забравям, но ти ми припомни за нея отново. - въздъхна лисицата.

- Мъртва е от известно време. Всички научихме за това, не ми казвай, че не знаеш. - скръсти ръце лисицата. Какво се случваше тук?

- Абсолютно нищо не ти разбирам. - въздъхна Нана, сетне се обърна към тъмния елф. - Не съм сигурна каква е тази история, нито как се предполага, че трябва да я развием. Няма и как да доведем Силиа, тъй като е мъртва.

Нана забеляза, че конярят е вторачен в нея и повдигна вежда. - Има ли нещо? - присви очи лисицата.

Нана въздъхна. Трудно ѝ беше да повярва, но трябваше да признае че този отбор за игра беше по-лош от това да трябва да си партнира с наемния убиец.

Нана вече беше играла тази игра и смяташе, че разбира как се играе. От друга страна, нямаше представа в какво ще ги въвлече тъмния елф. - Аз смятам да бъда крадец. - лисицата не знаеше дали ще е от полза, но по наблюдени…

Нана се постара да седне в близост до елфката и другата жена от небесната раса. Не желаеше да е до коняря в никакъв случай.