Замъкът на барони Конър и Блейд Слотър

Каво говори.
- Але булче лейди Конър ней тъй ве само курвата заслужава таквизи неща ама не да мре ми да я бомбим яко да и бъркаме тука по дупките. - обясливо каза Каво.

Конър изцъка с език.
- Ти нормална ли си ма? Как ще хвърлиш 3? Тъпата полицайка опитва да убие шибания дългуч, ама не успява да го простреля както тряя и той не умира. - изсумтя Конър и са обърна към лисицата. - Няма значение ко може да види. 

- Има, защото с това не постигаме абсолютно нищо. Аз поне се постарах сам да стигне до смъртта си в тези игри. - засмя се лисицата. 

Евдемия се изсмя.
- Нямаше късмет в реалния живот, изглежда няма да имаш и в измислената си история.

Каво говори.
- Але да ве то курвата сий гьонсурат туй сай узнало тряа само нея в анала да я стреляме. - обясливо каза Каво.

- Все едно. Поне някъде ще умре. - изрече Конър и погледна Каво. - Магьосника няма ли да пробва да напрай нещо? 

Каво говори.
- Але искам да пробвам да напрая свадбаре с курвата магия направо. - обясливо каза Каво.

Нана за пореден път се плесна по челото, сетне се изсмя.

- Абсолютно няма да прайш такава магия. - изрече Конър. 

Каво говори.
- Але добре ве добре ем тогаз можи ли магия дето на курвата да и са напълни анала с чепове да напрая. - попитливо каза Каво.

- Аз пък ще пробвам да го излекувам. - изрича Андромеда.

- За да убиеш наемния убиец от смях? Предполагам, че има логика. - престори се на умислена Нана, почесвайки брадичката си, слушайки нелепите предложения на коняря.

- Принципно не ме интересува ко ще става с тъз елфическа курва, ама ще си ги прайш тез неща в твойта игра. - изрече Конър и погледна Андромеда. - Оф... Ако хвърлиш над дванайсет можеш.

Андромеда въздъхна. Тя взе зарчетата и ги хвърли.

Число: 🎟 № 17

- Тази група е доста странна. - засмя се лисицата. - Целта ни е да убием тези... индивиди, но същевременно една от нас държи да ги лекува. Интересно.

- Ти наистина ли пак го напрай ма? - извика Конър. - Тц, тц, тц. Тъпата лечителка успява да извади куршума и да заший раната на шибания дългуч. Не е истина къв късмет изкара тоя за пореден път. 

Каво пада и става и много плака завалията напрао реки текаха от него.

- Нямах представа, че ще участвам в нещо подобно. Игра или не, историята е ужасна, затова не мисля да помагам особено много на Конър. 

- Може би боговете трябва да бъдат по-конкретни в задачите на нас, добрите простосмъртни. За да се избегнат подобни недоразумения за в бъдеще. - засмя се Нана.

- Целта е да ми помагаш, тъпачке. - изсумтя Конър. - След като и шибания дългуч не умря, напускате имението на Арус преди да са ва хванали и са връщате в Еритос, където отивате в замъка на оня шибан рус дългуч Афсол и шибания му брат Сандреа. Предполагам пак ще ви са наложи да се промъкнете. 

- В такъв случай би трябвало да е работа за мен. Макар и да продължавам да не съм сигурна каква е мотивацията ми да върша всичко това. - въздъхна за пореден път лисицата.

Каво жули яко чекии на курвата на сурата. Кончо и той жули чекии на бившата си булка на сурата.

- Ако хвърлиш повече от пет, може да успеете да отключите. 

Число: 🎟 № 4

- Е, изглежда този път не е писано. Жалко. - подигравателно отвърна лисицата. 

Каво говори.
- Але тука може ли да прая мило нещо магия да влизами моя кончо е полуелф и можи да бута вратата ако прая магията ама и на курвата да и паднат гащите от магията искам. - обясливо каза Каво.