Замъкът на барони Конър и Блейд Слотър

- Ами уви, съвсем вярно си е. Защо иначе бих го казала? - повдигна вежда Нана. Този тъмен елф наистина беше напълно луд.

Каво са разплака.
- Але ангелке що ве. - попитливо каза Каво.

Конър изсумтя.
- Ако хвърлиш петнайсет или повече, може.
Той се обърна към лисицата.
- Щото не я харесваш. Занимавай си се там с шибания дългуч и оня измамник Арус и остейте Силиа на мира.   

- Защото имам право. - отвърна Андромеда и взе зарчетата.

Число: 🎟 № 17

Каво стана слайм.
- Але булче лейди Конър ама що да го спасяват завалията ве нал тряаши да погива. - попитливо каза Каво.

Нана се изсмя с глас.
- Чакай малко сега. Колкото и да не харесвам наемния убиец, не я е убил той, нито аз. Искрено се съмнявам и Арус да е виновен, предвид колко изненадан беше, когато научи за смъртта ѝ. 

Конър са плесна по челото.
- Ем явно някои имат късмет. Андромеда успява да разбере ква е била магията на Каво и веднага и противодейства с някви отвари, което за съжаление помага на Блейд да избегне смъртта. 
Обърна са към лисицата.
- И все пак, докат не се уверя с очите си, тва няма как да е вярно.

Каво пада и става и плака океани и си мандахерца чепа.

- Не съм сигурна какво се е случило с трупа ѝ, нито ме интересува от тук насетне. - сви рамене Нана. 

- Хм... Ше видим.
Конър въздъхна.
- След като не успяхте да убийте Блейд, отивате в Кросфайър Муунлайт да убийте шибания дългуч. Той обаче се е заключил в тъпото имение на шибания измамник Арус. 

- Типично за него. - изсмя се Нана. - В такъв случай, ще използвам уменията си като крадец, за да отключа на моите "прекрасни" съотборници. - подигра се лисицата.

- Аз дори не знам какво правя в този план, явно съм някакъв корумпиран полицай. 

Конър кимва.
- Добре. Ако хвърлиш седем или повече, ще им отключиш. - после се обърна към Евдемия. - Да, курво смотана, може и такава да си.

Каво си мандахерца чепа на курвата на главата и говори.
- Але курво как ко прайш ве тряа ся да клякаш да прайш полицията на чепарете ми да лигавиш. - обясливо каза Каво и са смя като лунгур.

Число: 🎟 № 12

- Е, изглежда късметът няма да му помогне тук. За жалост не би могъл да види. Успявам да отключа за останалите. 

- Това си го прави сама, Свиньо гнусна. - изсумтя Евдемия.

Каво говори.
- Але курво няма ве то ти искаши да прайш полицията ся тряа да прайш добро нещо полиция чепарете ми праят зулуми тряа да ги арестуваш в анала си ве. - обясливо каза Каво.

- Да, успяваш. Намирате стаята му и тихо влизате вътре. Ся някой да го убие. - измърмори Конър. - И дано стане тоз път. 

Нана се изсмя с глас, чувайки нелепостта на коняря. 

Каво говори.
- Але ама що да го убивами завалията ве. - попитливо каза Каво.

- Арестувай си ги сам в твоя или в задника на тъпия ти кон. - извъртя очи Евдемия. Тая игра беше повече от нелепа и изобщо нямаше общо с реалността. - Хубаво, аз ще пробвам да застрелям горкия Крисчън. Колкото по-бързо приключим, толкова по-добре. 

Каво са смя.
- Але курво ко ше стреляш ве само в гъзягата ше ти стреляме кереч с кончито. - обясливо каза Каво. 

- Никъв завалия не е тоз. Шибан дългуч е и си заслужава смъртта както тука, така и в реалния живот. - извика Конър и са обърна към шибаната курва. - Ако хвърлиш повече от шест, курво смотана, можеш. 

Евдемия извъртя очи. Определено вече искаше да си върви. Тя взе зарчетата и ги хвърли.

Число: 🎟 № 3

- Съгласна съм, че я заслужава, но е твърде безпредметно да го убиваме тук, като дори не би могъл да види. - засмя се Нана.