Търсене

Нана се наскърби от подмятането относно нечистата енергия, циркулираща в нея, но се постара да не го показва. - Има голяма разлика между теб и всички нас. В днешно време няма друг йокай с девет опашки. Лесно е да твърдиш…

Изражението на Нана посърна. - Ти ми каза да се справя със ситуацията сама, аз не виждах много други опции пред себе си. Наемният убиец никога нямаше да ми го върне, точно защото се страхува, че щом го направи, ще попадн…

Нана се замисли за момент. - Да, знам. И мен ме притесняваше това, но колкото повече мислих, стигнах до заключението, че е по-добре да загубя това умение, но да стана неуязвима за талисмана. Наемният убиец може да ме мра…

Нана подозираше, че Юки ще реагира по подобен начин, затова беше решила да спести частта със страничния ефект на веществото, но изглежда другата лисица също знаеше. Защо никой не казваше предварително тези неща на нея съ…

Нана наведе глава. - Съжалявам, господарят Неро каза да го изпия, няма как да ти го покажа вече. Спомена нещо за отрова от некомата. Някакси това вещество има способността да неутрализира талисмана.

Нана поклати глава в отрицание. - Не, нямаше нужда. Даде ми вещество, с чиято помощ вече няма да усещам ефектите на противния талисман!

Нана въздъхна. Не беше добре да крие от Юки подобно нещо. - Господарят Неро беше тук преди няколко дни. - отвърна лисицата. - Най-сетне онзи талисман няма да е пречка за мен от тук нататък!

- Нямам нездрави интереси към човеците... - промърмори под носа си Нана. - Нямах това предвид. Винаги си добре дошла в дома ми. - усмихна се лисицата.

Нана се сепна, виждайки Юки в дома си. - Здравей. Случило ли се е нещо? - жената не предполагаше, че другата лисица ще дойде да я търси в дома ѝ, особено след разговора им на последното събиране.

Нана въздъхна. Не беше сигурна дали това, което току-що стори бе съвсем добра идея, но поне вече нямаше да бъде уязвима на проклетият талисман. Наемният убиец нямаше да може да я заплашва повече! Със златото от Долината …

Нана се замисли. В сегашната ситуация можеше да използва всичките си сили, докато наемният убиец не бе край нея, но пък когато присъстваше, беше неразличима по сила от човешка жена. Можеше да я нападне насаме, на събиран…

- Но... Но ако не мога да манипулирам съзнанията на глупавите човеци, как ще ги принуждавам да вършат каквото искам? - опонира Нана.

Нана се сащиса от чутото. Как така щеше да изгуби най-ценното си умение?! - Господарю... Защо изобщо бих изпила нещо подобно? - тя стисна шишенцето в ръце. - Това е най-важното ми умение! Загубя ли го, това не неутрализи…

- Не, няма нужда от това. - размаха ръце пред себе си Нана. Златото от Долината на Кошмарите все щеше да свърши, не можеше да поръча смъртта на наемния убиец, след като беше лесна мишена за още ресурси. - Искам си просто…

- Не. - въздъхна Нана. Напомнянето, че не е истински йокай я жегна. - Беше един долен гном, който искаше да ме нарани. Вече е мъртъв, но този човек взе талисмана и не желае да ми го даде.

- Има и още нещо. В това кралство живее човек, който държи един талисман, с който противодейства на силите ми. Искам да знам, Вие ли сте създателят на това нещо? - реши да продължи да пробва късмета си Нана.

- В Долината на Кошмарите има доста същества, които се занимават с алхимия. Честно казано, тук нямам много злато. Не може ли някой от там да ми донесе поне няколко чувала? - примоли се лисицата. - Така няма да се налага …

Нана присви очи и тихо въздъхна. Не беше премислила добре думите си. - В Еритос често се организират събития, на които тя обикновено присъства. Такава новина не е от изключителна важност, тя и без това съжителства с Ято.…

Нана се поколеба, но си спомни как се бе държала Юки с нея на последното им събиране. Неро щеше скоро да се прибере във Валдора, а тя щеше да остане сама с другата лисица след това. Не можеше да рискува да е в лоши отнош…

Нана не беше сигурна доколко тази новина ще зарадва Юки. Тя не харесваше Ято особено, не знаеше дали няма да го убие, след като вече щеше да е свободна наистина да се разпорежда с него без последствия. Горкият демон не з…

Лисицата я побиха тръпки от чутото. Ято беше любимият подчинен на Зарган и негов дългогодишен любовник. За да се съгласи да се раздели с него завинаги, вероятно демонът бе преживял чудовищни мъчения. - Ято сега е при Юки…

- Радвам се да го чуя. - отдъхна си Нана. - Докато баща ми ме принуждаваше да живея на онова отвратително място се нагледах на ужасни неща. Щастлива съм, че най-сетне е в ръцете на някой, който знае какво прави.

- Господарю, честно да Ви кажа, нямам представа кой точно управлява това кралство. Не съм чувала и Юки да има особен интерес. След като сте вече тук обаче, искам да попитам какво се случва с горките лисици във Валдора. Н…

- Господарю, за да разберете какво планира да направи Юки, Ви съветвам да попитате нея, не мен. - въздъхна Нана. - Доколкото знам не планира да се омъжва за никого, кралицата на Еритос е някаква жена.

- Какво за Юки? Тя няма да се омъжва за същия дъртак. - отвърна Нана, премигвайки с очи.