Търсене

Нана се замисли. Наемният убиец щеше да ѝ даде добра сума, а този Адриан също звучеше като богат и влиятелен човек. Ако му се харесаше, можеше да си живее добре от тук насетне, без да бъде унижавана. - Щом гарантираш, че…

- Аха. Тоест не желаеш да излагаш себе си на опасност, но е внезапно безпроблемно, когато става въпрос за мен?

Нана присви очи. - Защо внезапно реши да си толкова щедър? Не съм сигурна, че ми мислиш доброто.

- Нямам представа. - невъзмутимо отвърна лисицата. - След таверната определено не искам и да знам.

- Ами тогава наистина не знам. - сви рамене лисицата. - Онзи луд коняр? Но той се занимава с някаква елфка, не ми се вярва да се интересува толкова от скъпоценната ти Силиа и още по-малко от теб.

- А защо направо да не съм аз? - обидено отвърна Нана. - Не намесвай Лилит в това, сигурна съм, че няма нищо общо! Тя е една от малкото здравомислещи в онова кралство, не ми се струва възможно.

- Защо въобще смяташ, че е мъж? Това... нещо, което не разбрах твърде добре, я е накарало да вижда теб, но какво гарантира, че истинския извършител не е жена?

- И как ще стане това? - невярващо го изгледа жената. - Заради теб нямам сили, не съм особено природно умна, нито познавам повечето бедняци от Еритос, за да направя предположение.

- Едното трудно можеше да се нарече къща. - недоволстваше лисицата. - А тази е хубава, но някак очаквах да живея в нея сама, а не да я деля с теб.

- Тоест избираш да ме тормозиш, защото знаеш, че няма как да ти отвърна? Изглежда репутацията ти в това кралство е напълно погрешна! - обидено отсече Нана.

- И какво от това? Просто исках да знаеш, че мога да ти помогна. - скръсти ръце лисицата. - Юки може същите неща, в пъти по-силна е от мен и мижавия ти талисман няма да спре нейните сили, ако реши да стори каквото и да б…

- Не виждам единствено на какво се дължи двойния ти стандарт. - продължи Нана. - Притесняваш се, че ще нападна онази Силиа? Така като я гледам, няма нужда да го правя, изглежда има доста желаещи да ѝ навредят. Макар и да…

- Например, не разбирам защо след всичките ми усилия да ти докажа, че съм добронамерена, продължаваш да не ми вярваш. - намуси се Нана. - Държиш се ужасно с мен, винаги мога да си отмъстя по много начини, но не го правя.…

- Склонна съм да простя гаврата ти от преди няколко дни, ако ми върнеш талисмана. Тогава наистина ще ти помогна с цялото си сърце, в знак на благодарност. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Нана изгледа наемния убиец скептично. - И така, и иначе, ще загубиш всичките си контакти там. Ако не се намеся аз, ще вярват, че си изнасилвач. Това не е ли по-лошо?

- Защото изглежда не си знаеш интереса. Вярно, след като разкажа "истината" за местонахождението ти, вероятно повечето от онези бедняци в Еритос няма да желаят да комуникират с теб, но в крайна сметка, интересува ли те ч…

Дясното око на лисицата заигра гневно, чувайки думите "докато те нямаше", сякаш бе стояла на онова отвратително място по собствено желание. - В такъв случай, честито! - с фалшива жизнерадостност обяви лисицата. - Вече ня…

Нана си пое бавно въздух, сетне издиша. - Както и да е. Предполагам е последният ти жалък опит да се гавриш с мен, но така нареченото ти спокойствие изглежда няма да трае дълго. Онзи мъж също не успя да ти помогне, а аз …

- Спокойствието ти?! - кресна лисицата. - Защо съм единствената, с която си позволяваш да се държиш толкова отвратително? Нима малко ти помагах досега?

Най-сетне онези нещастници от таверната се бяха сетили да почистят стаята, в която беше заключена Нана. Лисицата побърза да се прибере в дома си, наемният убиец съвсем беше прекалил. Още с влизането тя го забеляза във вс…

Нана блъсна по вратата още няколко пъти, но скоро след това усети прилив на енергия, поради което осъзна, че наемният убиец си е тръгнал. За миг се замисли дали да не унищожи това място, заедно с всички вътре, но се сдър…

Нана осъзна, че е била заключена вътре и мигом се обърна и започна да блъска по вратата. - Веднага ме пусни от тук! Ще съжаляваш за това! Ще си взема талисмана и ще...

Наемният убиец се беше отместил от входа на стаята и лисицата влезе първа. Зениците ѝ мигом се разшириха от погнуса. - Какво означава това? Каква е тази мизерия? - повиши тон тя мигновено.

Нана присви очи, но все пак стана от стола си и последва наемния убиец към стаята, която беше наел току-що. Не разбираше какво го прихваща, но тук беше пълно с хора, ако пробваше да я нападне, щеше да може да намери помо…

Нана също допи виното си и повдигна вежда. Щеше да се отърве най-сетне от наемния убиец?! - Тук ли ще живееш вече? - изсмя се лисицата. - За мен е добре дошло, вероятно след като онази Силиа разтръби на всички какво си ѝ…