Търсене

- Много добре знам, че въпреки доброто ми намерение, ти ме мразиш и с удоволствие би приел, ако някой ти поръча да ме убиеш. Онази Силиа не ме харесва, сега след като Арус беше тук, тя със сигурност ще разбере за идванет…

- И ти се извиних за това! - отсече Нана. - Юки ме помоли да го сторя, тя ми е близка, а ти беше непознат. Нямах причина да ѝ откажа. Няма да го правя повече.

- Не съм сигурна защо да го правя. Какво ще получа? Не ми обещаваш злато, отказваш да ми върнеш талисмана. - скръсти ръце лисицата. - Не искам толкова много, изпълних обещанието си и не те молих за нищо след като ми купи…

- Ти си този, който трябва да е доволен и да ми платиш за неудобството. - настоя Нана. - През цялото време можех да му кажа истинската причина, поради която си тук, но не го сторих. Трябва да си ми благодарен.

Нана хвърли поглед към отдалечаващия се Арус, сетне се обърна към наемния убиец. - За какво беше това?

Нана въздъхна. Поне щеше да получи злато за всичкото това неудобство. Макар и да предпочиташе наемният убиец да се разкара, заедно с проклетия талисман, който пречеше на силите ѝ, знаеше че търговецът ще я компенсира наи…

Нана едва успя да прикрие недоволството си от чутото. - Това не е много удобно за мен. Ако не ми платите, ще изпадна в доста неудобна ситуация. - изсумтя лисицата. Изглежда щеше да е трудно да премести разговора към тали…

Нана се взираше ту в единия, ту в другия. Изглежда Арус нямаше намерение да накара наемния убиец да се прибере с него. Това никак не беше в нейна полза. - Не можете ли да водите тези разговори някъде далеч от дома ми? До…

Нана кимна. - Всъщност, да. При мен е от няколко дни. С него ли искаш да се видиш? Влез. - лисицата учтиво се отмести от вдоха на имението, за да позволи на търговеца да влезе. Днес изглежда щеше да се отърве от досадния…

Нана отвори вратата и се усмихна в поздрав. - Какво те води насам? - попита лисицата. Надяваше се Арус да е дошъл, за да си прибере наемния убиец, или поне да ѝ помогне да вземе талисмана.

Лисицата въздъхна и отиде да си вземе вана. Наемният убиец ѝ лазеше по нервите, но вярваше, че ще успее да изкопчи поне злато от него скоро. Ако му помогнеше с тази нелепа история, вероятно щеше да спечели доверието му и…

- След като вече ми каза какво е станало и те уверих, че няма да го разкажа на никого, защо не се прибереш? - продължи Нана. - Губя злато всеки ден, или ме компенсирай, или си върви.

- Само че, - продължи лисицата. - не разбирам защо стоиш тук. Не искаш помощта ми, тогава какво? Като не ми даваш талисмана, не мога да те защитя, ако онази Силиа реши да накара някой да ти отмъсти вместо нея.

- Щом водим този разговор, не си бил. - надменно отвърна Нана. - Не познаваш Юки, както аз. Така или иначе можеш да бъдеш спокоен, тъй като тази история не ме интересува, нямам никакво намерение да я разказвам на когото …

- Голяма работа! - скръсти ръце Нана. - Така или иначе няма да посмееш. Ако ме убиеш, Юки ще стори с теб какво ли не. Мижавият талисман изобщо няма да ти помогне тогава.

- Ха! Не знам дали си насилил тази Силиа, но току-що съвсем ясно ме заплаши! - обтегна укорително показалец към него лисицата.

Нана се засмя отново. - Постоянно твърдиш, че съм близка с Лилит. Е, аз наистина я смятам за близка. Какво ти гарантира, че няма да ѝ разкажа всичко още утре?

Нана никак не бе доволна от този отговор. - В такъв случай съм безполезна, със силите на човешка жена, не бих могла да намеря каквото и да било. Другото ми предложение все още си стои, разбира се. Наеми ми слуги, и ще ти…

- Разбира се, че ще ти помогна. - с меден глас изрече лисицата. - Ти ме спаси от противния гном, не помниш ли? Даде ми този дом, каква бих могла да бъда, освен благодарна?

- Не мога да направя подобно нещо, без да използвам силите си. Върни ми талисмана, след което ще ти помогна с удоволствие. Това би било доста по-добра разплата от слугите. Разбира се, всичко е на твоя отговорност. Моите …

Нана се изсмя с глас. - Юки беше права за теб, наистина си доста глупав. Дори не си осъзнал какво са опитали да направят тези двете. - продължи да се смее лисицата, сякаш пред нея стоеше кралския шут. - Дори не е имала с…

- След като изглежда се притесняваш, че ще разкаже на всички, явно е важно за теб. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Нана изгледа наемния убиец с неразбиращ поглед. - Ще ме извиняваш, но тази съвсем е полудяла. След като не си го направил, какво те интересуват измислиците ѝ? - лисицата присви очи. - Или пък точно затова си дошъл при ме…

Нана се замисли. - Онази жена, Далия, твърди за нея, че често си измисля. Не я познавам достатъчно добре, за да твърдя дали това е истина или лъжа, но не разбирам защо въобще позволяваш подобни неща. Ако аз бях в тази си…

Нана се изсмя с глас. - Тази съвсем ли е полудяла? Ще ми се разсърдиш отново, но отдавна те предупредих за нея. - продължи да се смее лисицата. - Жената си е чисто луда, вместо да го видиш, ти обвиняваш Лилит в същото.