Търсене

Нана сбърчи вежди, сетне се усмихна. - Да, той е мой редовен клиент. - жизнерадостно отвърна лисицата. - Идва почти всеки ден, единственото странно е, че настоява да дойде следобяд, винаги, но за днес ме предупреди, че щ…

Нана сви рамене и се усмихна. Имаше някакъв спомен, че е виждала тази жена в имението на Арус, но не беше съвсем сигурна. - Да, аз съм Нана. - кимна с глава тя.

- След като познаваш Арус, вероятно няма как да бъркам другия. - отвърна Нана. - Повярвай ми, всичко което казвам е истина, но не е чак такъв проблем, не желая да го обсъждам.

- Ако имах доказателства за заплахите му, щях вече да съм отишла при владетелите на това място. - изцъка с език Нана. - Но уви, той не е толкова глупав, че да го прави, когато някой друг може да види и чуе. Не ме е наран…

Нана извъртя очи и отпи от виното си. - Арус е добър човек, но другия изобщо не е. - изсумтя лисицата. - Той е причината да съм в това ужасно положение!

- Търговецът се казва Арус, но не мога повече да го моля за помощ. - отвърна Нана. - Не искам и да работя в публичен дом, тогава няма да ми остава време да се радвам на дома си.

- Така е, но си дадох сметка, че вероятно тази клиентела няма да ми стигне, за да живея живота, който искам. - наведе глава Нана. - Имам нужда от повече контакти, но не съм сигурна как да се сдобия с такива. Винаги моля …

Нана никак не хареса този отговор. Проблемите на Шиера никак не я засягаха, защото беше убедена, че е по-силна от всички човеци там, но не можеше да отиде на подобно място и просто да ги нарани, това никак нямаше да ѝ по…

Нана искаше да разбере повече за Шиера, тъй като също обмисляше да стори подобно нещо. - Така ли? Защо? - полюбопитства лисицата.

- Лилит е може би единствената, която се държа добре с мен на онова място. - извъртя очи Нана. - Даже не желая да коментирам този луд и коня му. Да, поради подобни причини се махнах от там.

Нана въздъхна. - Е, при мен беше точно обратното. Отнесоха се грубо, клеветиха ме, преследваха ме, трудно би било да изброя всички злини, които сториха някои от жителите там срещу мен. Дори не разбирам защо, стараех се в…

Нана се изсмя с глас. - Не съм обидена, вероятно са и причината толкова бързо да стана популярна тук. Аз не съм точно човек... След като си посещавала Еритос, вероятно знаеш, че там съжителстват доста раси. Аз съм магиче…

Лисицата не намери за нужно да разказва цялата история на живота си пред човешка жена, така или иначе щеше да е трудно да разбере. - Идвам от Еритос. - пораженчески въздъхна тя. - Там нямах никакъв късмет, в онова място …

Нана въздъхна. - Един търговец на роби ми даде списък с приятелите си, на които писах. Повечето от тях откликнаха и събрах контакти по този начин. - отвърна Нана.

Нана отпи от чашата си. Дори и виното, което тази жена притежаваше беше висок клас. - Аз не работя в публичен дом, засега каня клиентите си вкъщи. - усмихна се тя. - Надявам се да станем близки, няма нужда да бъдеш толко…

Нана кимна и влезе в имението, тази къща също си я биваше. Явно бе съвсем възможно да се поддържа подобен начин на живот с тази професия. Тя се настани на голямото розово кресло във всекидневната и зачака другата жена да…

Нана се изсмя и махна с ръка в отрицание. - Не, не, нищо подобно. Просто ми стана интересно що за човек си и дойдох да се запознаем. - усмихна се на свой ред лисицата. - Може ли да вляза?

- Един от клиентите ми те спомена, каза че му липсват времената, в които те е посещавал. - отвърна лисицата. Това беше истина, трябваше да научи как точно тази е станала толкова известна и също така по възможност да взем…

- Здравей. - жизнерадостно се усмихна лисицата. - Аз съм Нана, нова съм в кралството и съм про... куртизанка. - поправи се тя.

Нана дойде до имението, където ѝ казаха, че живее тази въпросна известна проститутка и почука на вратата. След като онези двамата нямаше да ѝ помогнат, може би тя щеше. Лисицата зачака някой да отвори.

- Не искам, благодаря. - побърза да откаже Нана, сетне стана и си тръгна от имението. Наемният убиец отново ѝ бе съсипал настроението.

Нана повдигна вежди, чувайки странното обръщение. - Здравей. Исках да те помоля да ме свържеш с твои приятели и в други територии, но вече няма нужда. Не се чувствам добре, доста съм изморена и май ще си вървя. - мудно о…

- Разбира се. Не съм и очаквала друго. - нацупи се още повече лисицата и заби поглед встрани. Остатъкът от чая отдавна бе изстинал.

- Тогава осведоми ме. - скръсти ръце жената. - Кои са тези близки, които според теб наранявам? Не бих наранила Арус, досега съм видяла само хубаво от него. Онази Силиа? Многократно вече казах, тя е тази, която се държи л…

Нана присви очи. - Как така защо? Защото не ми даваш устройството! Нямам намерение да ходя при дъртофелницата, но ти не ми вярваш, изглежда че.