Търсене

Лисицата се подсмихна на себе си, тъй като момиченцето беше с гръб към нея. Наемният убиец изглежда държеше на това дете и нямаше да посмее да ѝ стори нищо. Наистина беше ударила джакпота, като я срещна на кея.

Лисицата се изплаши. Продължаваше да не разбира какъв му е проблема на наемния убиец, след като изглежда тъпачката Силиа не беше замесена. - Добре, съжалявам. - наведе глава тя. - Но настоявам да ми кажеш кое е това дете…

Нана въздъхна, но предвид че вероятно устройството на гнома беше тук, нямаше особен избор, освен да се подчини. - Аз съм тази, която не е сигурна какво правите вие двамата. Стоях си на кея, когато това дете ме заговори и…

Нана присви очи. Ето, нещастницата Силиа със сигурност лъжеше, наемният убиец нямаше да реагира така за произволно дете. - Успокой се, намерих я вчера да се лута на пристанището. - отвърна тя, надявайки се, че ще ѝ повяр…

Нана си отдъхна, когато детето се прибра вътре и се приближи до наемния убиец. - Не съм сигурна какво търсиш тук, но виждам, че си я видял. Кълна се, щях да ти я върна още днес! - заоправдава се лисицата.

Нана се прибра и забеляза наемният убиец да разговаря с малкото момиченце в двора ѝ. Ехидната усмивка на лисицата мигом застина. Какво търсеше той тук?! Тя бавно започна да се приближава към двамата.

- Ще видим тази работа. - студено отвърна Нана. - Ако си излъгала, така или иначе наемният убиец ще разбере. Надявам се да не съжаляваш, че отхвърли щедрото ми предложение. Лисицата се запъти към пристанището. Трябваше о…

Нана започваше да се ядосва. - Тогава кое е това дете в къщата ми с лилава коса и родители, с вашите описания?! - повиши леко тон тя. - Не разбирам защо продължаваш да упорстваш.

Нана сви рамене и продължи да се смее. - Никого не съм целяла да намесвам, горкото момиче само дойде при мен да ми се оплаче от отвратителното ти поведение. Наемният убиец може и да не я вижда често, но познавайки го, ед…

Нана не разбираше защо русата идиотка продължава да отрича. Толкова много ли искаше да съсипе живота си? Защо просто не се съгласеше, тук всички живееха в замъци, едва ли сумата беше кой знае какво за нея. - Май ти си та…

Нана се изсмя с глас. - Е да, разбирам защо се държиш така. Малката е трън в очите ти, защото е лилавокоса, нали? - ехидно се подсмихна лисицата. - Затова я мразиш, пределно ми е ясно, но се съмнявам, че наемният убиец щ…

Нана присви очи, какво печелеше тази нещастница като я лъже? Наистина ли не вярваше, че ще посмее да я издаде пред наемния убиец?! - Не това ми разказа горкото момиченце, което си тормозила. - продължи да настоява тя. - …

Нана се начумери, виждайки какво стори жената пред нея. - Не съм сигурна, че е добре да се държиш така. - върна си усмивката тя. - Все пак вече знам всичко, а наемният убиец ще го научи също ако не бъдеш благосклонна с м…

Нана се усмихна чаровно и подаде в ръцете на другата жена пергамент, с написани цифри и сметки на него. - Здравей. - весело поздрави тя. - Снощи го смятах, ще излязат около петнадесет милиона за първите три месеца, с вси…

Нана успя да открие другия замък и почука на вратата. Ако онази Силиа не беше тук, чернокосата ѝ приятелка щеше да си плати.

Нана положи усилия да се усмихне приветливо, макар че тази изобщо не го заслужаваше, предвид държанието си. - Благодаря ти! - плесна с ръце тя. - Не беше толкова трудно явно. Тя се обърна и тръгна да търси въпросния замъ…

Нана се издразни, тази как смееше да ѝ отговаря по такъв нелеп начин?! - След като не е тук, поне се надявам да знаеш къде е. В неин интерес е да се срещнем, защото това което имам да ѝ казвам я касае лично, при това дос…

Нана скръсти ръце. - Знам, че не е тук. Силиа е тази, с която трябва да говоря, спешно е, така че те моля да я извикаш. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Нана си беше спомнила, че русата тъпачка си тръгна с онази Елвира предния път, когато се събираха. С упътвания от местни, лисицата успя да намери замъка на въпросната, надяваше се Силиа все още да е там. Тя се приближи и…

Нана се усмихна и хвана момиченцето за ръка. Ей сега щяха да видят онези двамата. Наемният убиец щеше да ѝ наеме слуги и още как, даже можеше и глупавата му Силиа да го направи, особено след като вече знаеше тайната им.

Нана не можеше да се откаже вече, плюс това наистина не беше добра идея да пуска толкова малко дете да се качи само на кораб. Дори тя не беше толкова жестока. - И чичо ти е много прав! - лисицата размаха показалеца си пр…

Нана все още не можеше да бъде сигурна, но онази Силиа имаше парфюмерия, та нещата започваха все повече да се връзват. Наемният убиец имаше пари, определено можеше да си позволи слуги за дъщеря си, не очакваше обаче, че …

Нана слушаше недоумяващо описанието на хлапето. Защо родителите ѝ подозрително звучаха като двама, които вече познава?! Не можеше да бъде, все щяха да споменат, ако имаха дъщеря. Макар че.... наемният убиец не беше ли сп…

Нана слушаше, но не беше сигурна как да реагира. Хлапето беше споменало Шиера, ако думите на Лилит за онова място бяха истина, това обясняваше поведението на родителите ѝ. Лисицата въздъхна, горкото дете. - Сигурна съм, …

Нана направи гримаса. Изглежда, че каквото и да кажеше, правеше нещата още по-зле. Тя се приближи и погали детето по главата. - Добре, успокой се, сега не са тук. - усмихна се лисицата, макар и ситуацията да я караше да …