Търсене

Нана въздъхна и реши да излъже. - Технически, беше нещастен случай, бях забравила ястието си на печката и докато се разправях за пореден път с нещастницата, къщата се подпали. Така че да, отчасти тя е виновна!

- Не е лоша, но е ужасно малка! - оплака се Нана. - Да не говорим колко рядко е топло. Заради нещастницата загубих всичките си дрехи, добре че поне за това Крисчън не се противи и ми даде злато да си купя нови. Далия същ…

Нана въздъхна. - Поне положителното е, че от известно време не съм виждала дъртофелницата. Надявам се и така да си остане!

- А според мен е най-малкото, което би могъл да направи. Не е като да е нещо особено за него. - възмутено скръсти ръце жената.

Нана се намуси. - И той ли е стиснат като Крисчън? Ужас. - начумерено отвърна тя и извъртя очи.

Нана сви рамене. - Нямам никакво намерение да му сторя каквото и да било, просто искам къщата му да е моя. Или поне някой да ми купи такава! - невъзмутимо отвърна лисицата, разглеждайки маникюра си.

Нана повдигна вежди. - Защо да не ми позволи? Не смятам, че той изпитва нещо към него. - засмя се лисицата.

- Според наем... Крисчън, Арус никога няма да се съгласи да се ожени за мен, а и не смятам че е съвсем честно спрямо Далия. Тя не ми е навредила с нищо, за да се опитвам да сторя подобно нещо. Не желая и нелеп нещастник …

- Съгласна съм, макар че смъртта му не решава основния ми проблем. - скръсти ръце Нана и въздъхна. - Искам къща като на Арус!

- Дори и да му вярват, повечето от тях не ме познават, вероятно името ми не означава нищо за тях. И без това няма да е още дълго жив да говори подобни простотии. - злорадстваше лисицата.

- Ако беше възрастен, щях да се замисля, нямаше да се налага да чакам дълго, преди да наследя богаството му, но този е млад. Смятах просто да забравя, че съществува, но след като днес разбрах, че ме е излъгал и за златот…

Лисицата въздъхна. - Откакто се върнах в имението реших, че искам да остана в Кросфайър Муунлайт и искам да имам точно такава къща! Нещастникът ме излъга, че е богат, но като пресметна нещата, дори и да беше истина, не с…

Нана се плесна по челото. - Не, наистина не мога да повярвам. Всички изглежда познават този идиот, дори в това кралство. И никой от вас не сметна за необходимо да ме предупреди за него. - изсумтя лисицата. - Не знаех за …

Чувайки това, Нана още повече се разлюти. Значи беше претърпяла всичко това за нищо?! Този нещастник щеше да си плати! - Благодаря, че ми го казахте, госпожице Далия. Добре, че сте Вие, щях да направя огромна грешка! - я…

Отговорът на другата жена разгневи лисицата. Всички ли го познаваха този, освен нея?! - След като и на Вас, както и на нае... господин Крисчън Ви е известно кой е, защо не ме предупредихте за него?

Нана въздъхна отново. - За щастие не беше като него, но... Държа се напълно нелепо, на всичкото отгоре в леглото не ставаше за нищо. Дори помислих, че е жена. - продължаваше да негодува лисицата.

- Де да беше това... Този, когото срещнах беше млад, което би било прекрасно, ако не беше най-невъзпитаният човек, който някога съм срещала! - ядно отвърна Нана.

- Ужасно! Даже не съм сигурна дали искам да продължавам да го правя... - победено въздъхна лисицата.

Нана дойде в покрайнините с Далия. Наемнията убиец също беше тръгнал с тях, тъй като имаше поръчка наблизо, като смяташе после да се присъедини към двете. Лисицата забеляза, че се събират хора и реши да остане, радвайки …

Нана стана от креслото и се запъти към стаята си. - Благодаря. - отвърна лисицата. Ако наемният убиец не си удържеше на думата, просто щеше да убие този нещастник Пейтън. И без това си го заслужаваше, след това, на което…

- Не съм особено сигурна относно това. Кой луд предлага брак толкова бързо? - продължаваше да недоволства лисицата. - Да не говорим, че се държа отвратително с мен.

Нана присви очи. Проклетото устройство на гнома, проклет да беше и той и цялата му противна раса. - Не желая да виждам повече онзи Пейтън! - гневно отвърна лисицата.

Нана въздъхна. - Съвсем възможно би било, но отново ще подскочиш като ужилен. - извъртя очи лисицата.

- Според теб дали би се съгласил да ми стане съпруг? - Нана внезапно смени темата. Тази къща наистина много ѝ харесваше, особено след като имаше възможността да я разгледа по-обстойно. Не желаеше да бъде просто гостенка …

Лисицата се разгневи много. - Никога повече не искам да виждам този безполезен нещастник! - невъзмутимо отвърна тя. - Ако трябва ще живея тук.