Търсене

Нана изпитваше подозрения, че наемният убиец отново се подиграва с нея. - Съжалявам, внезапно се сетих, че ще имам друг клиент след това парти и няма да успея с времето. - отвърна лисицата, след което побърза да си тръгн…

Нана присви очи. - Милион злато на час, но...

- Не съм съгласна, че въобще имаш нужда да се пазиш от каквото и да било. Обикновено ти си този, който се държи лошо с мен и Лилит. Мен доскоро си позволяваше и да ме заплашваш. - изсумтя лисицата.

Нана извъртя очи. - Прави секс с когото искаш, но не разбирам защо нападаш Лилит. Тя с нищо не ти е навредила! - отвърна лисицата.

- Защо се държиш така с горката Лилит? Тя просто ти мисли доброто!

- Той така прави от край време. Почти ми съсипа бизнеса наскоро. - изсумтя лисицата.

- Така като гледам, никой не казва нищо за злато. - въздъхна Нана. - Изглежда нямат намерение да плащат.

Нана поздрави другата куртизанка. Надяваше се тя да успее да убеди тези да започнат да плащат.

Нана се обърна към наемния убиец. - Е, изглежда има доста желаещи все пак. - усмихна се победоносно тя.

Изражението на Нана посърна, но лисицата все пак се върна при наемния убиец. - А колко ще ми дадеш, ако навия само някои от тях?

- Моля те, това е доста злато! Ще направя каквото кажеш след това, обещавам! - примоли се лисицата.

- Наемният убиец каза, че ще ми даде триста милиона злато, ако уредя всички тук да участват в оргия. И тъй като силите ми за хипноза вече не съществуват...

Лисицата се замисли за момент. - Сега ще се върна. Нана побърза да отиде при Юки. - Имам нужда от малка услуга.

- Ако го нямаше коня, щеше да зависи от това колко ще ми платите всички за това. - невъзмутимо отвърна Нана.

- Наистина ли тук още говорите за коне? - невярващо попита Нана, чувайки думите на наемния убиец. - Заклевам се, всички тук сте луди.

Нана въздъхна. - Не ти се правя на никаква, просто исках да проведем нормален разговор, но изглежда не е възможно с теб. Може да е заради проблема ти, знам ли. - сви рамене Нана, сетне се върна при търговеца на роби, нае…

- Не знам дали Лилит е права за уменията ти в леглото, но си наистина доста скучна. Няма капка живец в теб. - намуси се Нана.

Лисицата присви очи. - Онзи противен коняр? Ще избяга още щом чуе тарифата ми. - отвърна лисицата.

Нана въздъхна. - Добре, ще те послушам. Кой смяташ, че би ми станал клиент от тук присъстващите?

- Права си, има тук и други освен теб, които не ме харесват. - тя стрелна леден поглед към наемния убиец. - Но определено не бих казала, че ги отегчавам. Просто някои тук имате доста лош вкус.

- Да те отегча? Обикновено присъствието ми не отегчава другите, явно нещо не е наред с теб. - отвърна Нана.

Нана поклати глава. - Знам, че не те интересува. Ти си зла и винаги си ми желаела всичко най-лошо. - отвърна лисицата. - Просто казвах, че знам защо останалите те отбягват, та вероятно скоро ще ти се наложи да посещаваш …

- Изглежда повечето тук те отбягват, заради историята с опиума. Разбирам ги, на моите посестрими и побратими във Валдора им се случваше същото, плюс онзи отвратителен феически прашец...

Нана реши да се подиграе малко на Силиа. Поне веднъж не бе тя тази, която се бе изложила пред всички. Лисицата се приближи до русокосата жена. - Май ще ти се наложи скоро наистина да потърсиш услугите на някой като мен, …

Нана кимна. Не желаеше да има нови пререкания с това момиче, а и трябваше да използва тази вечер, за да си го върне на всички останали, които ѝ бяха затруднили живота по тези земи.