Търсене

- Не, благодаря. - отказа лисицата. - Ще се прибера сама. Тя си тръгна от местността.

- Каква игра играе тази? - присви очи Нана и се обърна към наемния убиец. - Наистина не ви разбирам вас двамата. Първо те обвинява в изнасилване, сега вместо да търси какво се е случило с нея, ще заминава в друго кралств…

- Госпожица Далия е напълно права. Още от дъртофелницата го знаех, но тук наистина всички са варвари. - изсумтя Нана.

- И ти искаше да живея тук! - скръсти ръце Нана. - Не че ти и приятелите ти не се подигравате с мен и там, но това е наистина ужасно. Сега разбирам характера на онази дъртофелница, то тук изглежда други, освен луди няма.

- И ето затова не е добре да си беден. - измънка под носа си Нана. - Всички намират за забавно да се подиграват с теб.

Нана се стараеше да не чува простотиите на търговеца Арус, но слуха ѝ за нейно съжаление бе прекалено добър. Лисицата реши да отвлече вниманието си и се загледа в една от беднячките, която беше... сготвила нещо. Какво бе…

Нана скръсти ръце. Определено отново щяха да се подиграват с нея. Лисицата щеше да ги изтърпи още малко.

Нана тихо изсумтя. Не разбираше какво цели търговецът на роби с тези думи.