Търсене
27 поста от Нана в „Резиденцията на лейди Кнов“
След като лилавокосата жена се отдалечи, Нана реши да си тръгва от това място. Тя допи виното си, след което пожела лека вечер и си тръгна. Преди нелепия си разговор с наемния убиец, лисицата бе успяла да завърже познанс…
- Не си поставям за цел да следя местонахождението ѝ. Със сигурност можеш да я видиш на събиранията, които често се организират в покрайнините на Еритос. Не съм сигурна, че ти ги препоръчвам обаче, определено не са на ни…
Нана въздъхна тежко. - Казах, че не знам дали му е съпруга. - отвърна лисицата. - По същия начин не знам и с кого се среща, тъй като с мен определено не. Да сме живяли заедно е силно казано, той си беше наумил да ме торм…
- Нямам представа дали са женени, нито къде са се срещнали. - сви рамене Нана. - Той на всичкото отгоре твърди, че не са заедно, но както виждаш и от поведението му тази вечер, обича да лъже. Би било наивно да вярваш на …
- Виждала съм Моника, но не говоря за нея. - поклати глава в отрицание Нана. - Силиа е жена му. Идва от Еритос и е също толкова ужасна, колкото него. Но то всички, които идват от Еритос са ужасни.
- Аз бях добронамерена и приятелски настроена, но той не го оцени. Всичко е заради онази Силиа, тя ме мрази дори повече от него, а той я слуша и в името на това да ѝ угоди, се държи ужасно с мен. - отвърна Нана.
- Да, точно така. - кимна утвърдително лисицата. - Едното няма нищо общо с другото.
- Защото му казах, че искам къща като на шефа му Арус. - невъзмутимо отвърна Нана.
Нана въздъхна ядно. - Не е. Но всички разбирате това погрешно, макар и да не съм сигурна защо. - отвърна тя. - Наемният убиец ме мрази и този факт никога не се е променял.
- Не съм сигурна защо аз съм единствена, но с мен се държи ужасно от самото начало. Преди малко дори се преструваше, че не ме познава по някаква причина. - въздъхна лисицата.
Нана се обърна към непознатата гостенка на приема. - Дълга история е, но от мен да знаеш, напълно си заслужи това, което му сторих. - отвърна Нана. - Той е ужасен човек.
Нана просто сметна, че наемният убиец съвсем е полудял и отиде да си налее нова чаша с вино.
Нана още повече не разбираше поведението на наемния убиец тази вечер. - Ти съвсем ли полудя? Благодариш ми?! - гледаше го изумена лисицата.
- Ти сам каза неколкократно, че не те интересува репутацията ти, докато живя при мен. - отвърна лисицата. - След като си наемен убиец, не съм сигурна какво отношение очакваш от околните. - казвайки това Нана надигна чаша…
Нана вдигна показалеца си в укорение. - Ето! Всички чуха как отново ме заплашваш! - изсмя се победоносно тя. - И не разбирам защо се преструваш, че не ме познаваш.
Нана присви очи. За какво злато говореше този? - Ти полудя ли? Ти беше този, който ме излъга! - скръсти ръце лисицата.
Нана не подозираше за истинските намерения на тази дъртофелница. Лисицата обаче не разбираше кой би искал финансови съвети от наемния убиец, особено след като беше толкова злобен и стиснат?! Макар и да беше решила да не …
Нана реши да си налее чаша вино. Поне този прием имаше добра храна и алкохол. Единствено трябваше да страни от наемния убиец и приятелите му.
Нана въздъхна. Това момиче беше леко дразнещо, но не намираше нищо злонамерено в поведението ѝ. - Защо да не може... - с пораженчески тон отвърна лисицата.
Нана кимна утвърдително. - От сравнително скоро, но да.
Нана не намираше това момиче за опасно, затова реши да отговори честно. - Живея недалеч от тук. Къщата ми е близко до тази на търговеца на роби - Арус.
Нана се огледа наоколо. - Бих могла, но... това място не е съвсем подходящо за да го сторя сега. - отвърна тя.
Нана реши да не влиза в подробности относно произхода си. - Така е, моите са истински. Аз съм... магическа лисица, сравнително наскоро се преместих в това кралство. - отвърна тя.
Нана присви очи. Това момиче също беше йокай? Не усещаше различна енергия, но без уменията си, не можеше да бъде съвсем сигурна. Ако беше изключително силна, можеше да се прикрие. - Как така си ѝ дъщеря, а имаш това...? …