Търсене

Силиа въздъхна. - Ще я видим тая работа. Къде трябва да дойда?

- Доколкото познаваш Крис... не мисля, че вече го познавам. - изрече тя. - Каква игра?

Е, разбира се, че се забавляваха с лисугера, все пак беше част от уникалната им компания. - Искаш да присъствам в някоя извратена оргия с Крис и Нана? Ти наистина не си наред. - въздъхна принцесата.

Принцесата присви очи. - Да ме поканиш на нещо готино? Погребението на Далия или противната лисица?

Силиа тъкмо почистваше плота, когато чу почукването. Сега пък кой беше? Принцесата отиде да отвори и се изненада да види Арус. Ето, щяха да ѝ се изтърсват пред вратата. - Какво те води насам, Арус?

Силиа се прибра ядосана. Това събитие беше повече от ужасно. Изгуби 420 000 злато и спечели 360 000, което изобщо не беше достатъчно, за да си върне загубите.

Силиа също реши да си приготви нещо за ядене. Нямаше представа какво да прави с това уиски вече.

Силиа сви рамене. - Не знам. За година и половина или не е разбрал, или вече е екзекутирал този, който е отговарял за хазната. Не мисля, че може да заподозре мен, предвид че има заповед за екзекуцията ми, ако се появя в …

- Пред вратата. - засмя се Силиа. - Вътре не. Телепортираш се в стаята, откриваш един сандък и грабиш колкото можеш. Справедливо е за всичко, което ми причини.

- Нямаше да стане. Веднага щяха да се усъмнят. - поклати глава Силиа. - Аз живеех в Еритос и съм бедна там, от къде изведнъж ще имам пари да отворя такава парфюмерия? Беше редно да поискам от Сандреа. Обаче силно възнаме…

Силиа се засмя. - Така е. Коства ми четиристотин милиона, но не ги дадох аз. - отвърна принцесата. - Тайно се телепортирах в Ефос и крадях от хазната на Селиандър. Заслужава си да му задигна всичко без да разбере, но так…

- Подарък, който бях поръчала за Афсол. - отвърна принцесата. - Уиски отлежало четиридесет години, смятах да му го подаря за четиридесетия му рожден ден.

Някой почука на вратата и принцесата отиде да отвори. Изненада се, когато видя напълно непознат на прага. - Какво ви води насам? - Здравейте, госпожице Фингел. Аз съм Мартин, асистент на лорд Крейвън. Силиа сбърчи вежди.…

- Вече не е от никакво значение. Дръж си на думите, Афсол. - изрече Силиа. - Както вече не съм дъщеря на баща ти, така не съм и твоя сестра. Принцесата го остави в градината и влезе във вилата си. Знаеше си. Нямаше да сп…

Силиа довърши поливането на цветята си и отново се изправи. Тя се засмя. - Не ме интересува какво ще правиш. - отвърна. - Ние сме непознати вече, Афсол. Същият си като баща си. Нещо не ви харесва и веднага - отричате се …

Силиа отново взе лейката и започна да полива цветята си. - И какво искаш сега? - обърна му гръб тя. - Да те прегърна, да се разплача и да ти простя? Не си познал.

Силиа го зашлеви с всичката си сила. - Знаеш? - отвърна тя. - Нищо не знаеш, Афсол. Не ме интересува какво имаш да казваш, затова се разкарай от дома ми.

Силиа спря да полива цветята и остави лейката на земята. - Какво търсиш тук?

Силиа беше излязла да види цветната си градина и да полее цветята. Изглеждаха добре, това я радваше.

- Мисля, че е късно нещо да се поправя. - въздъхна Силиа. - Все едно.

Силиа се засмя. - Аз други проблеми нямам, Розан. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Това как останалите ще се справят с тази истина, не е моя грижа. Все още не вярвам да са повярвали напълно, че нещата са се случи…

- Ще си гледам работата в парфюмерията. Скоро ще е готов отчета ми за месеца. - усмихна се Силиа. - Не смятам да се застоявам особено много. Може да ида на кратка почивка до Калабрия.

Силиа отпи от чая си. - Изненадващо. - изрече тя.

- Чудесно. - усмихна се Силиа и отиде да си приготви чай. След като беше готов, тя се върна при Розан. - Някой път трябва да те заведа на самотния остров. Ще ти хареса.

Силиа трябваше да се прибере. Не защото много искаше отново да се връща на това място, а защото Ерос беше ужасно неспокоен, след като отново ѝ потече кръв от носа и тя припадна. Ставаше нещо с нея, но тя изобщо не подози…