Търсене

Силиа се изправи от леглото и залитна. Краката ѝ бяха като макарони. - Заслужаваш никога да не я забравиш. - изсъска принцесата. Трябваше да се махне от това място.

Силиа се изсмя. - Тя имаше същия поглед, който вероятно и аз имам, когато съм сама с Крисчън. Онова очакване, че този път идиотът, в когото си влюбена най-сетне ще отвърне, че споделя чувствата ти. - въздъхна принцесата.…

Силиа се изсмя слабо. Разкаянието личеше в гласа му. - Ти си идиот. - изрече тя. - И ти си я обичал, но никога не си ѝ отвърнал, нали?

- Били сте любовници, според спомените. - отвърна Силиа. - Тя те е обичала.

Силиа беше ужасно изморена. Не разбираше дали съзнанието ѝ си играе игрички с нея или виждаше спомените на Аджакс. - Освен силите си и твои спомени ли ми прехвърли? - със слаб глас попита принцесата. - Коя е Венара?

Силиа се надигна от леглото и взе манерката. Изпи цялото ѝ съдържание, от дни не беше пила вода. - За какво беше това?

Силиа не изпитваше агонизираща болка повече, но тялото сякаш все още я болеше. Тя искаше просто да си легне и никога повече да не се събуди. - Ти си... изрод. - с прегракнал глас изрече тя. Учуди се, че изобщо може да го…

Силиа се гърчеше като червей. Вече се бе изпотила, а ужасното чувство не отминаваше. - Аджакс, моля те, махни го! - извика тя. Болката продължаваше да се засилва. - Махни го! - изпищя накрая.

Силиа изглеждаше ужасена. В началото не усещаше нищо, но после сякаш нещо започна да я изгаря отвътре. Не беше лек дискомфорт като да пиеш абсент, беше си направо огън вътре в нея. Сякаш тя всеки момент щеше да започне д…

- Абсолютно не! - извика Силиа. - Освободи ме!

- Какви глупости говориш? - изплашено изрече Силиа. Никой нямаше да я намери на това място. - Какво е това?

- Не можеш да правиш това! - извика принцесата.

Принцесата поклати глава. - Съжалявам, Аджакс, но ще се наложи да си намериш друг. Не искам да участвам в това.

- Смяташ да ми дадеш част от силите си? - изненада се Силиа. - Защо? За да преследват и мен?

Силиа въздъхна. - Няма нужда да правиш това. Виж, просто се предай. Нищо лошо няма да ти сторят, ако се извиниш.

Силиа беше раздразнена. - Какво искаш? Защо изобщо си тук? Не се ли върна в Ефос?

Силиа тежко въздъхна. Само това ѝ липсваше - боговете да се преселят и тук. Тя се отпусна в леглото и се замисли за опциите си. Колкото и да не желаеше да се връща в Ефос, щеше да бъде принудена да го направи, тъй като А…

- Ще си помисля, но наистина не мога да ти гарантирам, че ще ти помогна. Не знам дали бих повлияла на решението на Хенар Всевишния.

Силиа отвори уста, за да каже нещо, но от устните ѝ не се изтръгна дори стон. Принцесата знаеше, че ако продължава да лази по нервите на Аджакс той като нищо можеше да нападне приятелите ѝ, а тя не желаеше това. - Виж, р…

Силиа не помръдна. - Тогава добре дошъл в Еритос. Дано тукашните богове ти допаднат.

Силиа въздъхна. - Може би, но ако се върна в Ефос ще бъда убита от баща ми, така че не мога да рискувам. - изрече принцесата. - Не съм безсмъртна, за разлика от теб. Ако поговориш с Хенар Всевишния и се извиниш, може и д…

Силиа знаеше, че това ще ядоса Аджакс, но тя не успя да сдържи смеха си, слушайки тази история. - Какво да ти кажа... добре дошъл в клуба, предполагам. - изрече тя. - Какво по-точно искаш от мен? Аз не мога да ти върна с…

- Изгубил си част от силите си? Какво се случва при вас, за бога?

Очите на Силиа се разшириха от ужас. - Приятелите ми живи ли са? - повиши тон принцесата. - Само да си посмял да ги нараниш.

Силиа се обърна към този човек. Не го беше виждала никога през живота си. - Кой, по дяволите, си ти? Как така ме отвлече пред цяла група хора?