Търсене

Силиа въздъхна и кимна. Беше ѝ ясно, че няма да прекара време с Крисчън. Тя пожела лека вечер на който беше останал и последва Афсол и Елвира.

- Ще бъде, ако Аджакс поне малко преглътне гордостта си и се извини, но знаейки го, няма да се случи. - въздъхна Силиа. - Опасявам се, че ще се наложи да съжителства край нас вече.

Силиа въздъхна. - Опасно е, да, но е още по-опасно той да продължава да се навърта наоколо. Аджакс няма навика да оставя живи хората, които са го виждали, не знам защо. - отвърна принцесата. - Нямаше да изпълня молбата м…

Силиа въздъхна. - Бях отвлечена от ефоския бог на войната. Искаше да му извърша услуга и го сторих. Надявам се да се осъзнае да не създава проблеми. - изрече принцесата.

Силиа кимна и вътрешно се подразни. Явно отново нямаше да останат сами. - Да, пък и вече е късно за друг кораб да дойде. Пристанището е затворено.

- Радвам се, че сте се спасили. - въздъхна Силиа облекчено. - Утре ще се приберете с друг.

Силиа се засмя. - И как Далия се е навила на това?

Силиа сви рамене. - Не знам, това е твое решение. - изрече принцесата. Тя отиде да си налее бяло вино и забеляза, че Крисчън, Далия и Беатрис са някак мокри. - Какво е станало с вас, Крис?

- Тогава трябва да се явиш пред някакъв съд след десет дни. - отвърна Силиа. - Това бяха думите на Хенар Всевишния.

Силиа кимна и се доближи до Аджакс и Юки. - Говорих с Хенар Всевишния и той каза, че ще си помисли дали ще ти върне силите, ако се извиниш.

Силиа въздъхна. - Аджакс ме отвлече и ме помоли да говоря с Хенар Всевишния да му върне силите. - отвърна набързо Силиа. - Трябва да му кажа какво стана.

Силиа най-сетне се върна в Еритос. Слава богу, не беше забелязана и арестувана от войниците на баща си. Тя първо се доближи до Афсол, трябваше да го успокои. - Добре съм, батко. Никой не забеляза, че се върнах в Ефос.