Търсене

Лесли дойде да остави съобщение до този дом. "Силиа беше убита. Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Силиа въздъхна и се върна обратно в замъка. Трябваше утре да поговори с Катрин.

- Ти добре ли си? - попита Силиа и забеляза, че е има зараснали рани.

Силиа отвърна на прегръдката ѝ. - Радвам се да узная, че си добре. - изрече тя и погледна към Дейвид. - Иан се е свързал с теб?

Силиа побърза да облече първото, което напипа в гардероба. Тоя Иан постъпваше точно като Конър едно време. Принцесата можеше само да се надява проклетникът да не посегне отново на Катрин. Момичето не заслужаваше нищо от …

- Да. - изрече Силиа, докато бързаше да се качи на горния етаж. - Упои ме, каза че е дошъл да види Катрин. Дано нищо не ѝ е сторил.

Силиа най-сетне се разбуди. Усещаше ужасно главоболие, тоя Иан явно беше прекалил с дозата. Принцесата осъзна, че е в друга стая и побърза да излезе. Трябваше да се преоблече и да намери Розан. Докато вървеше към стаята …

Силите вече напускаха Силиа. Все повече ѝ се доспиваше. Явно този мъж беше въпросният Иан. Принцесата се отпусна и накрая изгуби съзнание.

Силиа опитваше да не вдишва, но знаеше, че няма да може да удържа това дълго. Принцесата дереше ръцете на този мъж и скимтеше през ръката му, но явно никой не я чуваше. Не можеше още дълго да се съпротивлява на веществот…

Силиа се бе приготвила за лягане, но нямаше вода, затова бе слязла да си напълни в една кана. Докато вървеше към стаята си, принцесата чу почукването. Робите вече си бяха легнали, нямаше кой да отвори. Пък и вероятно беш…

- Добре съм. - изрече Силиа и излезе от банята. - Стресът от станалото с кораба, парите които ще изгубя заради това, станалото с Катрин... тези неща оказват влияние. Ще се оправя, не е нужно да се тревожиш за мен.

- Това е добра новина, донякъде. - съобщи Силиа и забеляза притеснението върху лицето на Розан. - Какво има?

- Не съм сигурна. - отвърна принцесата. - Бях при Катрин, после решихме да си починем и докато вървях ми се зави свят. Дойдох тук и не помня останалото. Силиа се надигна с помощта на Розан и изми кръвта от лицето си. Не …

Силиа рязко отвори очи и първоначално се стъписа да види Розан. Принцесата се огледа наоколо. - Аз... какво се случи? - попита принцесата и се надигна до седнало положение.

Силиа кимна и въздъхна, след като Катрин се оттегли. Кой знае какво щеше да стане, ако с Розан не я бяха намерили в онази уличка. Принцесата също смяташе да си почине. Тя тръгна към стаята, която с Розан заеха. По пътя з…

Силиа не знаеше нищо за този Иан, нито за враждата му с Дейвид. Знаеше обаче, че двамата с Катрин са негови жертви, не е само тя. - Той също страда заради това. - изрече тя и се сети за Крисчън и проклетият нападател, ко…

Силиа излезе на терасата и завари Катрин на пода. Изглеждаше уморена. Принцесата знаеше как мина срещата, нямаше нужда да пита. Тя приклекна и започна да събира парчетата от счупената чаша.

Силиа изтупа роклята си. - Няма да я доближаваш. Ще останеш до вратата и ще чакаш там. - изрече принцесата и заведе Дейвид до терасата, където беше Катрин. Принцесата посочи вратата и остана на мястото си. Щеше да остане…

Силиа съжали, че е изпратила Розан към крепостта Минамото. Определено имаше нужда от нея сега. Тя настигна Дейвид и го хвана за ръкава, опитвайки се да го спре. - Тя ще ти каже, когато е готова. - принцесата се постара д…

Силиа бе близо до входната врата и реши да отвори. Принцесата не беше особено изненадана да завари Дейвид. - Какво правиш тук? - изрече тя. - Казах ти, че Катрин не иска да те вижда сега.

- Няма за какво да съжаляваш, Катрин. - изрече принцесата. Не че не се разбираше добре с Катрин, но те отдавна не бяха чак толкова близки. Силиа я болеше повече от отдръпването на Елвира. Не можеше да мисли сега за отнош…

- Не си само ти. - изрече принцесата. Не виждаше причина да увърта и да твърди, че всичко е наред. - Почти никой не ми вярва.

Принцесата тъкмо щеше да отпие от чая си, когато Катрин изрече това. Тя не беше подготвена за подобни думи, нито разбираше защо Катрин мести фокуса към нейните проблеми. - Не се тревожи за това, Катрин. - изрече принцеса…

- Постепенно. - отвърна принцесата. - Сега не мисли за това. Днес постигна много - излезе извън стаята, закуси, спа макар и малко. Това са малки победи.

- В началото мислиш постоянно за станалото. Постоянно е пред очите ти, обсебва спомените ти, сънищата. После се сещаш по няколко пъти на ден, след това по няколко пъти на седмица. Не е защото забравяш, а защото животът п…