Търсене

Мирта наведе глава, но не каза нищо. Баща ѝ не изглеждаше в особено добро настроение, вероятно щом се приберяха, щеше да я накаже, или да се скара отново с майка ѝ.

- Татко? - в захлас извика Мирта и се приближи до Зед. - Много ми липсваше. - тя понечи да го прегърне.

Мирта се приближи до Нана и се усмихна. - Добре ли си, како Нана? - попита момиченцето.

Мирта се отскубна от ръцете на мъжа и се дръпна назад като попарена. - Не. Чичо казва да не говоря с непознати, няма да дойда! - отсече тя.

Чувайки, че тона на мъжа се смекчи, Мирта постепенно се успокои и спря да плаче. - Наистина ли? Кака Нана е добра, тя много ми помогна. - отвърна тя, бършейки сълзите си.

- Не е вярно! - изкрещя момиченцето. - Карахте се, аз добре знам! Мама и татко също се карат заради мен. Аз пак съм виновна, нали? Моля те, не я наранявай. - тя зарида с цяло гърло.

Мирта не чуваше съвсем добре какво говорят двамата отвън, но определено се караха. Тя не издържа да слуша повече и отвори вратата, изтичвайки навън и заставайки помежду им с разперени ръце. - Недей! Не наранявай Нана! Тя…

Мирта вдигна поглед и кимна. - Добре! - усмихна се тя и се върна вътре, с усилие затваряйки вратата зад себе си. Все пак остана близо до нея, за да чуе какво ще говори този батко с какичката, която я спаси от улицата. На…