Търсене

Мирта наведе глава, но не каза нищо. Баща ѝ не изглеждаше в особено добро настроение, вероятно щом се приберяха, щеше да я накаже, или да се скара отново с майка ѝ.

- Татко? - в захлас извика Мирта и се приближи до Зед. - Много ми липсваше. - тя понечи да го прегърне.

Мирта се приближи до Нана и се усмихна. - Добре ли си, како Нана? - попита момиченцето.

Мирта се отскубна от ръцете на мъжа и се дръпна назад като попарена. - Не. Чичо казва да не говоря с непознати, няма да дойда! - отсече тя.

Чувайки, че тона на мъжа се смекчи, Мирта постепенно се успокои и спря да плаче. - Наистина ли? Кака Нана е добра, тя много ми помогна. - отвърна тя, бършейки сълзите си.

- Не е вярно! - изкрещя момиченцето. - Карахте се, аз добре знам! Мама и татко също се карат заради мен. Аз пак съм виновна, нали? Моля те, не я наранявай. - тя зарида с цяло гърло.

Мирта не чуваше съвсем добре какво говорят двамата отвън, но определено се караха. Тя не издържа да слуша повече и отвори вратата, изтичвайки навън и заставайки помежду им с разперени ръце. - Недей! Не наранявай Нана! Тя…

Мирта вдигна поглед и кимна. - Добре! - усмихна се тя и се върна вътре, с усилие затваряйки вратата зад себе си. Все пак остана близо до нея, за да чуе какво ще говори този батко с какичката, която я спаси от улицата. На…

Мирта отново се замисли, какичката имаше право, ако тя беше опасна, нищо не ѝ гарантираше, че на кораба ще бъде добре. Тя въздъхна и кимна, надяваше се да не е попаднала при лоши хора.

Мирта се разколеба. Чичо ѝ Сантяго често ѝ беше обяснявал за лоши хора, които отвличат деца. Какичката изглеждаше добра, но не можеше да бъде съвсем сигурна. - Не знам... Чичо винаги казва да не говоря с непознати хора..…

Мирта кимна отново. - Да. Поне мама със сигурност, тя много обича да си купува парфюми и дрехи от тук. Татко пътува много, но рядко си идва. - отвърна детето.

Мирта се замисли за момент. Все още беше само на осем, не знаеше твърде много думи. - Мама има руса коса, татко е с черна. Мама е красива, татко носи предимно черни дрехи. - отвърна момиченцето.

Мирта кимна, след което използва другия си ръкав, за да обърше сълзите си за пореден път. Успя да се успокои, сетне седна до какичката на кея. - Ние сме от Шиера. - започна момиченцето. - Не знам какво работи татко, но п…

Мирта започна да ридае още по-силно. - Татко никога не ме е искал. - през сълзи отвърна тя. - Пак се скараха с мама заради мен. Аз съм виновна за всичко!

Мирта избърса сълзите с ръкава на роклята си и кимна. - Мама винаги се кара. Дойдохме да си купи дрехи и тя... и тя... - детето започна отново да хлипа. - повече не се върна.

Мирта отново подтисна порива да заплаче. Нямаше никакъв смисъл. - Това... не е първият път. - наведе глава момиченцето. - Не мисля, че мама ме иска повече. - тя започна да хлипа тихо.

Мирта заби поглед встрани. Поради уплахата си, съвсем беше забравила. Ако майка ѝ можеше да я види, несъмнено щеше да я набие отново. - Извинявайте, наистина. Аз съм Мирта. Не мога да намеря мама и слугите, трябва да се …

Малкото момиченце се огледа още веднъж, но нямаше и следа от слугите, нито от майка ѝ. Мирта въздъхна тежко и избърса сълзите, напиращи в очите ѝ, винаги се случваше едно и също. Този път обаче нямаше никакво злато, за д…