Търсене

- Така го усещам: - отвърна Сандреа. Нямам представа кога ще ce върна, ако изобщо реша да ce върна. Тук не ме задържа нищо вече:

He знам. Първо ще отида при бабата и дядото на Розария, за да им кажа за станалото, след което ще отида където ми видят очите: Нямам план сви рамене Сандреа.

Сандреа беше реши да замине Вече не го свърташе на едно място, нищо не му помагаше да забрави станалото c дъщеря му. Принцът остави куфара си до входната врата, сетне Заминавам изрече той- отиде да потърси Афсол. Влезе в…

Сандреа не обърна внимание на думите на Силиа. Добре че прахта на Розария бе торба, та не ce изсипа по пода. Принцът върна прахта в старата урна и тежко въздъхна: He биваше да говори така на Силиа. Трябваше да й ce извин…

- Сандреа опита да грабне урната от ръцете на Силиа, но урната ce изплъзна от ръцете им и падна на пода, счупвайки сe. Принцът още повече ce ядоса и зашлеви Силиа. Гледай до къде ни докара помощта ти: - извика принцът: Н…

Сандреа беше наистина доста изнервен. - Някой да те e молил за това? - извика принцът . Нямаше нужда Oт нова урна, не е като да разнасям навсякъде:

- Сандреа търсеше урната, в която беше прахта на Розария: He я намери никъде и започна да ce тревожи. - Извика Джой. Къде е урната, Джой? Беше ce напукала, принцеса Силиа я взе и отиде да купи нова. Скоро трябва да ce въ…

Сандреа отвори очи и забеляза горящата клада. - He e било кошмар: - изрече принцът

Сандреа не издържа повече: Принцът усети как сърцето му ce стяга и постави ръка на гърдите си, след което ce свлече на земята

Сандреа пристъпи до кладата. Струваше му ce толкова нереално: Само преди дни я доведе, за да ce запознае c близките мУ, а днес я погребваше: - Някой в Отвъдното ще ce погрижи за теб, Розария: Там ще си живееш безгрижно: …

Сандреа поклати глава - Има ли значение? Нищо няма да я върне: - отвърна принцът. Да вървим.

- Нямаш вина, Силиа: - изрече Сандреа и отвърна на прегръдката й. Беше съкрушен: Дано никога не изживееш подобна мъка, Силиа

Сандреа c неохота предаде тялото на Розария в ръцете на големия си брат. Кой знае какво изпитвала, докато онзи изрод я е изтезавал: принцът зарови лице в шепите си: Никога не бях до нея, а тя ме обичаше C цялото си сърце…

- Аз няма да съм добре: - изрече Сандреа. АфСОл, не можем ли да я върнем?

- Сандреа нервно Погребение? Какво ще я правиш? ce изсмя: - попита принцът все едно сега щяха да я убиват.

- Сам съм си виновен: - отвърна Сандреа: He те послушах, когато ми каза, че Конър те e заплашил c Розария: Смятах, че тя e в пълна безопасност тук: He мислех, че има реална възможност Конър да я отвлече: Принцът галеше к…

- He! - извика Сандреа и побърза да вземе Розария от Афсол. Той също ce увери, че детето беше мъртво и заплака: He можеше да повярва, че това му ce случва: Как? Тя беше при теб, Силиа: през сълзи изрече принцът: Как я от…

Лицето на Розария ce беше зачервило. Дишането й стана още по-трудно- моля - те: измъчено изрече момиченцето към Лаура. Силите й я напускаха Искаше да ce оправи, както баба и й беше помогнала преди време:

Розария ядеше бавно бисквитите и пиеше мляко. С всяка хапка обаче й ставаше зле: момиченцето ce закашля и й беше трудно да поеме въздух: - Ядки. .. Ядки . - изрече тя и ce хвана за Лаура.

Розария пищеше и плачеше: He разбираше защо я подлагат на това. Тя не познаваше никого тук, искаше да ce прибере при баща Си

Розария ce събуди и започна да плаче: Беше още вързана и тялото я болеше от тормоза, на който я бе подложил Конър:

Розария не разбираше какво правят тези двамата. Момиченцето беше много изморено и очите й ce затвориха, позволявайки й да заспи.

Розария постепенно млъкна: Още я болеше навсякъде, но не й останаха сълзи.

Розария ce удари лошо и отново нададе вик от болка. момиченцето продължи да плаче, не можеше да ce успокои.

Розария продължи да плаче: He знаеше какво друго й оставаше: Болеше я навсякъде, беше я страх, беше самичка в лапите на някакъв садист: Искам при тате: през сълзи изрече тя: