Търсене

- Ха! Свобода имала! - подигравателно се изсмя Тиана. - Ще види тя, дори и сега да е изкарала късмет, надали ще е за дълго.

- Сигурно. - подигравателно отвърна Тиана. - Нищо няма да те спаси, както не спасява и останалите ти побратими и посестрими. Но нищо, заслужавате си го така или иначе.

- Човеците имат къси животи, така че да. Но ти отново ще бъдеш поробена рано или късно, така че не съм сигурна за какво толкова се радваш. - сви рамене Тиана.

- Вероятно няма и да му бъде позволено, синът ми никога не е разрешавал на чужденци да живеят за постоянно тук, освен ако не бъдат наети в Приказен Блян. Морският дракон също ще си тръгне скоро.

- Това звучи странно и объркващо, но никак не ме учудва. - отвърна Тиана. - Такива уроди ще извика синът ми, естествено. - феята отново изсумтя.

- То аз и тукашните създания трудно ги разбирам. Няма да е голяма разлика. - въздъхна Тиана.

- Ако живее с магически същества, вероятно би могъл да дойде тук, нямам представа, не съм го виждала, а и не изгарям от желание. - сви рамене феята.

- Нищо не знам за лисиците, не мога да посещавам Приказен Блян. - отвърна Тиана. - Не съм сигурна и за кой ненормалник говориш, но ако е човек, ще му е доста трудно да живее тук, освен ако не отиде също в публичния дом. …

- Никой тук не пътува. Аз, както вече за не знам кой път казвам - нямам права. С течение на времето сина ми превърна Валдора в сварталище на всякакви уроди. Никой от тях не желае да излиза от тук, защото не виждат смисъл…

- Както вече няколко пъти казах, аз нямам права, но синът ми е господар на това място. - отвърна Тиана. - Той е този, който измисли разплащането с патки, в никой случай не съм съгласна с тази идиотщина, но никой не зачит…

- Не, ти глуха ли си? - посочи ушите си с пръст Тиана. - Аз нямам права, дори къщата в която живея принадлежи на сина ми. Както и всичко в тази гора. Можеш да ги наемеш срещу патки. Тази простотия с патките... - разгневи…

- Не знам дали си умряла, но ако продължиш да посещаваш Дерт, може и наистина да умреш. - изсмя се подигравателно Тиана. - Грох е най-доброто, което можеш да срещнеш там. Другите са много зле, като повечето тук.

Тиана се изсмя. - Добре, ще се престоря, че ти вярвам. - отвърна феята. - Така или иначе дори и да си изкарала късмет с това място Еритос, тук нещата не стоят така и нямаш никакви права, така че внимавай. Особено много в…

- Да го осъдиш? - присви очи Тиана. - Че кой ще ти даде на теб да припариш до подобно място като съд? Разбира се, че ще присъдят победата на човека, но те поздравявам за смелите мечти. - подигра се феята.

Тиана се изсмя. - То сякаш някой ще те пита. - отвърна феята. - Не е като да можеш да имаш мнение по въпроса.

- Откъде да знам колко е била? - сви рамене Тиана. - Аз нямам права и не ми е разрешено лично да посещавам Приказен Блян. Какво значение има колко са стрували? - повдигна вежди феята.

- Или лъжеш, или си намерила единственото място в света, където не ви ловят и продават. - подигра се феята. - Това място Еритос си звучи точно като сварталище на луди, предвид какво е направил някакъв човек от там с коня…

- Живееш спокойно? Каква лъжкиня. - присмя се феята. - Няма място, където вашата раса да живее спокойно, поне в това си приличаме все още. В Еритос нима не сте роби?

- Какво се правиш и ти на интересна, сякаш не ни отвърнахте със същото? - изсумтя Тиана. - Сатирите съсипаха всичко, което толкова време градих, да не говорим колко феи бяха отвлечени и изнасилвани до смърт от тях. И къд…

- Да, явно наистина не знаеш. - въздъхна Тиана. - Елфите искаха да делим територии навремето, но расата ви беше доста по-многобройна от нашата, което използваха като претекст да завземат по-голяма част от това, което ни …

Тиана въздъхна. Тази елфка или се преструваше, или беше живяла в някоя пещера досега. - Тъмните елфи. Те са резултат на проклятието, което хвърлих върху расата ви, защото ме ядосаха. Разбира се, вие ни го върнахте със са…

- Как защо? - повиши тон феята. - Ти си елф. Вие ме мразите, заради онази простотия с тъмните елфи. И да кажа, че съжалявам за това, което сторих, едва ли ще ми повярвате! Пък и не съжалявам, заслужихте си го!

Тиана се изненада на реакцията на елфката. - То тук, че свободни елфи няма - няма. - намръщи се феята. - По-скоро се питам какво целиш, влизайки в дома ми. Искаш да ме убиеш ли?

Тиана тъкмо беше излязла, когато забеляза някаква елфка в жилищната зона. Това беше повече от ужасно. Феята побърза да пресрещне жената. - Елфическа жена, тук? Как посмя да дойдеш?! - разгневи се феята. Със сигурност таз…

Тиана забеляза как странната чужденка изчезна мигновено и изцъка с език. - Виж ги ти. - изсумтя феята, сетне се върна в дома си.